Военната подготовка е в "задния двор" на държавата

На правителството му остава година и половина, в най-добрия за него случай, за да сформира два доброволчески батальона. Единият в Сливен, а другият в Плевен. Ако иска и може, разбира се, да изпълни управленската си програма. Защото отбраната е, но не е, само сделката за изтребителите Ф-16 или обещанията, че модернизацията на флота и пехотата не е в "задния двор" (не правя никаква асоциация с африканската чума и новото понятие в политическата класа у нас "заден двор", което подсказва реалното отношение към усилията на българина да оцелява.)

Но да се върнем на темата. Това за доброволната военна служба трябваше да спаси оредяването на армейските редици. То стана олицетворение и на политически компромис в управляващата коалиция. Знае се, че ГЕРБ са против връщането на наборна военна служба, за което пледираха от "Обединените патриоти". Така в правителствената програма намери място този хибрид, а задължителното влизане в казармата се оформи като задача от рода на "стартиране на широк обществен дебат". Дори преди година бе обявено, че над 70 на сто от българското общество подкрепя въвеждането на задължителна военна служба, а четири от петима българи са за възстановяване на трудови войски. Казано бе, че тези резултати са от проучване на Министерството на отбраната. Само не разбрахме колко от анкетираните са готови да облекат военната униформа?! То няма и резервисти, колкото и неангажиращо да е това в условията на липса на средства за тяхното системно обучение. 

Някак срамежливо се говори и за т.нар. военно обучение в училищата. Преди повече от две години правителството се закани да постигне "разширяване на съществуващите програми за военно обучение на учениците в средните училища, насочено към придобиване на знания и практически умения за действия при военен конфликт, терористичен акт или стихийно бедствие." Тук взаимодействието между военното и просветното министерство засега няма видими белези. Остава старото положение, т.е. по пет часа в девети и десети клас, което се отчита като недостатъчно и неефективно. Там, където има инициативност на неправителствени организации и общи усилия с военните формирования, се прави нещо повече. 

Вярно, че в последно време се създадоха клубове "Приятели на армията" и ученически гвардейски отряди. От три десетилетия съществува специализираният ученически батальон в Панагюрище и Стрелча, сериозно се работи в област Кърджали, но всичко това са отделни инициативи. България няма национална програма със съответното държавно финансиране за военно-патриотично възпитание и подготовка на подрастващите. Не е ясно какво трябва да знае и може пълнолетният българин в екстремална ситуация. В този смисъл превъоръжаването и закупуването на нова техника е колкото необходимо, толкова и недостатъчно за отбраната на страната, след като населението не е подготвено да действа в една предвоенна или военна обстановка. 

На този етап ставаме свидетели на курсове по начална и специална подготовка, но не е добре да питаме колко от завършващите се посвещават на военната служба. Не за друго, а защото по данни на МО за периода на провеждане на курсовете за подготовка на гражданите за защита на отечеството от 2015 г. до днес, начална военна подготовка са преминали 337 български граждани, а в курсове за специална военна подготовка за нуждите на въоръжените сили едва 27.

Ще почакаме да завършат Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и Стратегическия преглед на отбраната. Правителството се ангажира това да стане до 30 април 2020 г. Да се надяваме, че в резултат на решенията, които ще излязат, военната подготовка на подрастващите и цялото население ще бъде извадена от "задния двор". Стига да не се правят компромиси само в интерес на политическата стабилност на управлението.

Впрочем МО вече излезе с проект за промяна на Закона за резерва на Въоръжените сили. Той е в темата, за която става дума. Има поне четири момента, които би трябвало да изведат подготовката на гражданите на преден план. Първият е създаването на т.нар. срочна служба в доброволния резерв. Т.е. шест месеца военна подготовка на желаещите с редица осигурявания, включително заплата, платен годишен отпуск и предимство при кандидатстване за професионална военна служба или в структурите и органите на системата на националната сигурност. Вторият е възможността българските граждани със статус на студенти, обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" и тези с висше образование, да могат да кандидатстват във висше военно училище за придобиване на квалификация "Офицер от резерва". Третият е за споменатото вече военно обучение в средните училища. И в проекта на промените обаче МО подхожда доста срамежливо по този въпрос. Нормата от не по-малко 10 часа остава. Новото е, че може да има допълнително обучение в избираеми учебни часове. Може, но може и да не може, което най-вероятно ще се случи на много места. Смята се, че така се въвежда по-гъвкав подход, който да е по-изгоден както от гледна точка на структурирането на учебната програма, така и с оглед натовареността на учениците. Дори и да се приеме от депутатите, съвсем не е сигурно как ще се посрещне от директорите и учителите. А и законът не гарантира, че за всяко училище ще има достатъчно добре подготвен преподавателски състав, който да обучава учениците с голяма доза атрактивност, за да не се гледа на тези часове като допълнителна тежест на българското образование.  

Анализите на МО показвали, че в рамките на следващите 10-15 години Република България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, включително придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования. Мерки се вземат, но като че ли те не са достатъчно решителни и има реален риск да се сбъдне споменатата прогноза.