Екология
Витоша бавно се превръща в пустиня
Корояд умъртвява нови хиляди декари гора, общината наблюдава безучастно "естествените природни процеси"
/ брой: 198
Мъртвата гора е страшна. Сиво-бял масив от голи дървета, стърчащи като дантелени призраци или повалени безразборно навсякъде. Не е кадър от "Сталкер" на Тарковски. А е пейзаж от Витоша - прекрасната планина, дадена от Бога на българската столица. Всеки го е виждал, ако е ползвал седалковия Драгалевски лифт до Голи връх. Мрачната панорама, от която те побиват тръпки, обхваща огромни площи по склоновете на някогашния прекрасен резерват "Бистришко бранище".
Ако пък това лято сте се качвали до "Алеко" с кабинките на Симеоновския лифт, още на 300 м над Меча поляна нагоре по пътеката сте видели единични мъртви дървета, още рижаво-кафяви, стърчащи ужасяващо сред зелените смърчове наоколо. А още по-нагоре, по пътеката към Гъбата, където доскоро сред гъстите хвойнови храсти се ширеха плантациите на синя и червена боровинка, пейзажът е чудовищен - огромно голо поле от мъртви сухи клонки, преплетени като адови пипала върху земята. Горите и растителността на Витоша загиват, заразата пълзи все по-надолу и все по-бързо. Планината ни бавно, но неотвратимо се превръща в пустиня.
"Короядните плантации"
Катастрофата започва от 22 май 2001 г., когато ураганен вятър поваля 60 ха смърчова гора в Бистришкото бранище и още 120 дка в местността "Офелиите". След това като напаст се разпространява една нищожна, но коварна гадинка - т.нар. корояд типограф. Напада старите смърчове (на Витоша някои дървета са на по 100 години), оглозгва ги в буквалния смисъл на думата и ги убива за няколко месеца. Разпространява се мълниеносно, особено в горещи лета като последните. Още тогава, преди 12 години, учени от Института за гората при БАН настояват да се вземат незабавни мерки - да се изнасят повалените дървета до средата на юли най-късно, а за ограничаване на популацията на корояда да се отсичат засегнати, но още неповалени дървета, преди бръмбарът да излети. Да се поставят феромонни примамки, по които насекомото полепва. Така са били спрени епидемиите от корояд и са спасени горите през 1964 г. в местността "Парангалица" и през 1970 г. при Златните мостове.
Хвойновите плантации преди... и сега
Ако не се вземат мерки, заразата ще обхване цялата планина и ще я превърне в пустиня, алармираха още през 2001 г. Властта и обществото не ги чуха. МОСВ взе друго решение: трябвало да се оставят процесите на естествения им ход, понеже Бистришкото бранище от 1934 г. е резерват, а в резервата не бивало да има човешка намеса, само можело да се изучават процесите. Пък екокатастрофата била естествен процес при смърчовата гора и може би след 100 години тя ще се възстанови сама... В резервата, който е (беше!) и биосферен от 1977 г., щели "да се запазят естественият характер и биологичното разнообразие на горските екосистеми". В него научно щели да се наблюдават процесите на умирането.
Мъртвата гора бе оставена на място, никакви мерки не се предприеха. И заразата плъзна. Опасявам се, че вече е може би твърде късно да бъде спряна. Като при всяка опасна болест - ако не се вземат мерки навреме, патологията става необратима. Умъртвената гора през 2001 г. е била 500 дка. През 2007 г. според експертен доклад те са вече 4000 дка, а според учени от Лесотехническия университет само в резервата са засегнати 5500 дка. Още 500 дка са поразени при х. "Алеко" и Меча поляна, други 500 дка са унищожени при "Офелиите" и Ветровала. Общо 6500 дка гори. И заразата продължава да пълзи. С всички последици и за кислорода, здравето, белите дробове на София и т.н.
На фона на всичко това Столичната община и МОСВ продължават да говорят, че загиването на витошката флора е естествен процес. След акции на няколко групи столичани спорадично се слагат феромонни примамки. Така е по-лесно - нищо не трябва да се върши. А всъщност битка, война трябва да се води срещу разпространението на корояда. Може би пък са прави онези софиянци, които всяка събота и неделя тръгват нагоре от Меча поляна и от които неизменно ще чуете, че целта на бездействието е ясна: когато горите умрат, ще е много по-лесно да бъде застроена Витоша! С нови ски писти, нови туристически хижи и бетонни паркинги. И случайни ли бяха пожарите по тези места миналата година?
Такива разговори се водят най-вече в почивните дни, понеже в делник лифтовете не работят - не е изгодно на офшорните собственици на фирма "Витоша ски". Романският лифт от "Алеко" до подножието на Черни връх май се пуска само зиме - за скиорите. Отдавна го няма шансът на столичани да се качат за няколко свободни часа до "Алеко" (знаменитият хотел "Щастливеца" отдавна е сринат), да заведат гостите си на излет високо в планината на две крачки от София - нещо, с което други столици не могат да се похвалят. Пък и цените на лифта вече не са по джоба на всеки - 10 лв. за възрастен в двете посоки. Колко по-изгодно е за някои да запалят БМВ-то, пък да го пришпорят до "Алеко". Преди поне в почивните дни това бе забранено, за да се опазва природата. От февруари 2012 г. Столичната община ограничи забраната и тя важи, представете си, цели три часа - от 11 до 14 ч.
Чие престъпление ще е, ако след 20-25 години Витоша бъде мъртва планина?