Вик от нашите илюзии
Или за спасението ни от кризата - не онази европейско-американската, а духовната
/ брой: 141
От входа има табели "Моля, придвижвайте се внимателно", а после те посреща надпис на стена "О, неразумний юроде, поради что..." - знаем си го. Огромни зали, мухъл, прах, остатъци от стари мебели, пробит стъклен таван, паяжини, мръсотия и пътека, по която крачат хора. Много хора, познати от екрани или сцени, камери, фотоапарати. Невиждано събитие за страната ни, провинциален град, но галерията е със стара слава. Стара, защото в новините отдавна не я е имало. Съхранява най-голямата колекция от картини на Майстора и само това име е достатъчно, за да събере толкова народ. Невероятно, защото сме в криза, не онази, европейско-американската, а нашата си, духовна, бездушна.
Доловил е Светлин Русев колко страдат мислещите хора и колко много искат нещо истинско, нещо различно, нещо провокативно, но добро и носещо послания. От онези, човешките, състрадателните. Галерията е в Кюстендил, а това е град с традиции и художници, които дори и да не творят в града, носят неговата атмосфера, аристократизъм и вековни знания. А Майстора е този, който навеки е оставил в картините си жените, плодовете, нивята на този край. Хората там и до днес произнасят името му с благоговение и онази признателност, която получават само наистина великите.
Галерията носи името му и съхранява творби от всички периоди на творчеството му, но и тя като държавата ни успява да поддържа само "витрината", т.е. една голяма предна зала, в която картините на Владимир Димитров-Майстора така омайват посетителя, че той не забелязва сиромахомилските условия, в които се съхранява най-ценното от българското художествено изкуство. Зад тази фасада е онази руина, която някога е имала друго предназначение, а днес по великолепната идея на Светлин Русев е събрала толкова хора, за да видят негови картини и да чуят онази цигулка на Минчо Минчев, която те кара да забравиш всичко лошо и грозно на този свят и да се пренесеш в онези висини, където стигат само мечтите.
"Картини, музика, илюзии..", а целта е онези, слепите, "чиито очи са затворени", както се изрази Минчо Минчев, да се сетят, че тази галерия, Майстора се нуждаят от помощ, за да могат залите да се използват, да събират хора, да съхраняват картини, да се слуша музика в тях, да станат духовна сцена за хората, чиито очи и сърца са жадни за красота, изкуство, култура и всичко онова, което сегашното време им отне.
"Равнодушието ражда страх, страхът ражда подлостта", пише на една от занемарените стени и няма начин да не потиснеш въздишка на огорчение. Огорчение от разрухата, от спомена за подлостта, с която често се срещаме, но подминаваме, защото ни е страх. Но Минчо Минчев е тук, сред праха и без думи на откриване слушаме неговата цигулка, слушаме Прокопиев и онази "Пантомима", в която има и вик, и гняв, и вяра, а ние точно това изпитваме, когато виждаме в какво сътояние е галерията и гледаме картините на Светлин Русев, където болката е повече от радостта от живота. Но някак се зареждаме с вяра, някак ни се струва, че ето, още утре, няма начин да не стане чудото. Тук ще се появят онези, от които то зависи, и всичко ще си дойде на мястото, всичко ще светне, красотата ще се върне и ние отново ще бъдем тук да слушаме Минчо, да гледаме картини, да отпуснем уморени ръце.
"Не ни остава нищо друго, освен да се помолим тихо", казва Минчо Минчев след едно изпълнение, но тишината е за малко. Аплаузите са гръмки, защото цигулката му и тук, сред тази необичайна среда, звучи чисто и вдъхновено, звучи майсторски - така, както Майстора е завещал нивото. Негов портрет, рисуван от Светлин Русев, стои начело на изложбата и сякаш е заедно с нас при музиката на Минчо Минчев. Толкова е жив и с искрящи очи. Според думите на Светлин Русев преди 20 години Минчо Минчев е свирил на друга негова изложба, когато е искал да покаже, че още е жив и може. Пожелава си и след 20 години да са отново заедно в представянето на творчеството си. В опустошената от немарата зала хората си пожелават да ги видят отново заедно, но скоро, тук, сред други стени, на които няма да пише "Каин уби брат си Авел" или "Да повдигнем духа, за да направим място на истината". Защото духът ще се е върнал, а духовността ще е в сърцата ни. Отново.
Дано ги чуят! Защото не само идеята е невероятна, но цялата организация и атмосфера показва ниво - европейско, новаторско и много, много човешко. Това е положението, но ние можем, ние сме творци, а хората заслужават истинско изкуство и вдъхновение. Защото не сме за един ден на тази земя. Защото Майстора го заслужава. Защото Кюстендил го заслужава. Това е цивилизационният избор, другото е временно.
Художникът акад. Светлин Русев и цигуларят Минчо Минчев направиха впечатляваща арт акция в недостроената и запусната част на художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил
Снимки БГНЕС