Велика Албания - мит или реалност?

Идеята за обединение на албанския етнос не е нова, нито е от вчера. Нейните корени са още в края на ХIХ век с учредяването на т. нар. "Призренска лига", или по-известна като Първа призренска лига. Призренската лига за защита на албанската нация, срещана понякога и под наименованието Първа албанска лига, е албанско национално-политическо сдружение, прераснало в движение, създадено в Призрен през 1878 г. Непосредствена причина за възникването му е защита на албанските национални интереси следствие на Руско-турската освободителна война и последвалите Санстефански мирен договор и Берлински договор. В нея участват Сами Фрашъри, Пашко Васа, Абдулах Фрашъри, Али Паша Гусински и други 80 делегати.
С Берлинския договор от 1878 г. на Княжество Сърбия е предоставено цялото българско Поморавие, от което е изгонено или принудено да напусне албанското, турското и бошняшкото население, което имигрира към днешно Косово. Черна гора се разширява с територията на днешната община Плав и района на Улцин, населени преимуществено с албанци. Това е конкретният повод за основаване в Призрен на Първата албанска лига, просъществувала до края на Първата световна война. Лигата успешно лобира за това Косово да не бъде присъединено към Сърбия, а тогавашният Шкодренски вилает на Османската империя - към Черна гора.
Лигата има основна роля в Албанското национално възраждане като се бори за редица реформи в Османската империя, засягащи албанското й население. Създаване на автономен Албански вилает, който да покрива етническите граници на албанското землище, създаване на национални албански училища и други.
Втората призренска лига е организация, основана от водещи албански общественици в Косово през 1943 г., непосредствено след излизането на Кралство Италия от Оста във връзка с променената политическа ситуация на Балканите в хода на Втората световна война, която е следствие от излизането на Кралство Италия от войната. Целта й е провеждането на кампания за запазване на етническото обединение на албанците от Косово с тези от Албания, постигнато под италианска опека. След държавния преврат в Италия от 1943 г. с последвалото го формиране на антифашистко правителство начело с маршал Бадолио Италия изоставя своите позиции на Балканите. Резултатът е политически вакуум в бившите територии под нейна опека и окупация, най-съществената от които е Албания, включваща по това време и по-голяма част от територията на днешната държава Косово.
Втората призренска лига е сформирана от Бедри Педжани, умерен политически лидер, който поддържа създаването на независима и разширена от италианските завоевания албанска държава, включваща в себе си по-голямата част от албанския народ на Балканите в нея, т. е. включително и частта от Косово. Педжани се обръща към ръководителя на СС Хайнрих Химлер с молба за неговата помощ в осъществяването на това общоалбанско начинание. В замяна на немската политическа подкрепа за това общоалбанско начинание Педжани обещава създаването на албански бойни "Вафен СС" формирования в състава на Вермахта. Химлер одобрява искането и разпорежда образуването на две етнически албански Вафен СС формирования, чиято финансова издръжка е осигурена от Втората призренска лига.
Бедри Педжани е определен за председател на Лигата, а за албански премиер е избран Реджеп Митровица в качеството си на председател на Централния комитет на Втората призренска лига.
Лигата се формира като чисто антикомунистическа и националистическа организация, като броят на членовете й достига 15 000. Политиката й е в подкрепа на силите на Оста, и в частност на Третия Райх на Балканите.
В крайна сметка поради хода на Втората световна война Втората призренска лига не успява да постигне целта си за задържането на Косово в състава на една своеобразна Велика Албания. Доброволците, набирани от нея за т. нар. "Бали Комбетар", започват борба срещу югославските партизани и в Косово. А албанската СС дивизия "Скендербег" (в състав от 6491 етническите албанци) участва в поддържането на реда и военната окупация на територията на Македония и Сърбия след деветосептемврийския преврат в Царство България.
На по-късен етап във войната други около 300 етнически албанци-мюсюлмани са включени в състава на 13-а СС планинска дивизия "Ханджар", след разформирането на СС дивизията "Скендербег".
След като Червената армия, подкрепена от комунизираната Българска армия, овладява Косово и Западна Македония, Втората лига прекратява своето съществуване, а членовете й са репресирани от албанските комунисти.
В по-ново време конфликтите в Косово от 1999 г. и Македония от 2001-а дават импулс за възраждането на силата и идеята за създаването на Велика Албания, която да обедини в себе си териториите, населени с етнически албанци, основно в Косово и бившата югославска република Македония. Мечтата за обединяване на Косово и Албания придобива нов размах след обявяването на независимостта на Косово през февруари 2008 г.
Националистическото движение "Самоопределение" с председател Албин Курти е представено в косовския парламент като трета политическа сила. "Националното обединение на Косово и Албания е неоспоримо право на албанците, защото в историята те са били несправедливо разделени", аргументира се и премиерът на Албания Сали Бериша.
"Самоопределение" се стреми към референдум за обединяване, но досега предложенията на движението нямат успех в косовския парламент. То обаче в никакъв случай не е само в тези планове.
В Албания сходни цели си е поставила ултранационалистическата партията "Червено-черен алианс", основана през 2012 г. с лидер Крешник Спахиу.
Същевременно в останалите области в съседните държави, в които живеят албанци, като Черна гора и Южна Сърбия, има националистически групи, които приемат албанското знаме с черния двуглав орел на червен фон като свое национално знаме. Желанието им е по-скоро да се присъединят към истинската си родина. Особено остро е противопоставянето в Сърбия в т. нар. "Прешевска долина", обединяваща в себе си три общини - Прешево, Буяновац и Медведжа. С цел по-добрата комуникация с повече от 120-хилядното албанско малцинство, живеещо в този район още от 2007 г., сръбското правителство създава специален орган - Координационно тяло за Южна Сърбия. За съжаление обаче въпреки откриването дори на икономически факултет с двуезично обучение на сръбски и албански в едва осемхилядната Медведжа. Албанците от Южна Сърбия упорито продължават да се обучават в косовските учебни заведения и най-вече в Университета в Прищина.
По време на честванията на 100-годишнината от независимостта на Албания в края на миналия ноември лидерите на Албания и Косово Сали Бериша и Хашим Тачи обещаха "единство на всички албанци в границите на Европейския съюз". Наред с това те  отхвърлиха опасенията от териториални претенции към съседни страни на Балканите.
Чрез Европейския съюз ние ще осъществим проекта си за национално единство, заяви албанският премиер Сали Бериша пред около 10 000 души, събрали се в македонската столица, за да отбележат 100-годишнината от независимостта на Албания.
"Приканвам нашите съседи да разберат, че няма причина да се страхуват от националното единство на албанците", добави той, а множеството скандираше "Велика Албания" и развяваше албански червени знамена с двуглав черен орел.
Отвъд океана също поохладиха страстите на великоалбанците. Преди няколко дни от Държавния департамент на САЩ показаха своеобразен "жълт картон" на официална Тирана и я предупредиха да не създава предпоставки и да не пропагандира идеята за велика албанска супердържава.
А албанците много добре чуват какво им шепне Чичо Сам. И засега ще се поукротят.
Но до кога?...


Проект за Велика Албания


"Сърбия, върви си", скандираха албанци пред посолството на Сърбия в Тирана, след като сръбските власти разрушиха паметник на албанските бунтовници в Южна Сърбия


100-годишнината на албанската независимост бе шумно отпразнувана и в съседна Македония
БГНЕС