Вдъхновението на Катя Лекова

Наскоро в столичната галерия "Евдокия ArtGlass" бе експонирана изложбата "Вдъхновение" с живопис върху стъкло на Катя Лекова - химик по образование и художник по призвание. Посетителите имаха възможност да се насладят на творбите на интересна жена, посветила се на химията, но успешно съчетала професионалните си занимания и достижения с хоби - рисуването. Доц. д-р Катя Лекова е завършила "мъжката" специалност "Технология на горивата" във ВХТИ в София. Работила е над 30 години като химик-аналитик и 20 години като преподавател в катедра "Химия" в Югозападния университет "Неофит Рилски". Авторка е на повече от 60 научни статии, 7 патента и една книга. През този период тя се е разтоварвала с рисуване. Повече от 45 години твори с вдъхновение. Създава чудесни картини с цветя и фойерверки, голяма част от които подарява на близки и приятели.

Катя създава картини с маслени и пастелни бои, а през последните години рисува върху стъкло. Една от първите й картини от този последен, трети период, е от пътуване до Аляска. Там тя забелязва малък витраж със Северното сияние и така се "запалва" страстта й да прави картини и върху стъкло. Рисува с алкидни бои, с четки, които често трябва да се сменят, тъй като  бързо се изхабяват, но това, както и токсичните бои не я отказват.

Очите на Катя са отворени за красотата в природата, за хубостта на мозайките от късната античност (I-VI век), които тя разглежда с интерес у нас и по света. Посещава Малката базилика в Пловдив, вила "Армира" край Ивайловград, Музея на мозайките в Девня, вила "Армерина" в Сицилия. Възхищава се на красотата им и пресъздава някои от тях като картини под название "Римски мозайки". 

В изложбата в галерия "Евдокия" Катя Лекова представи творби с цветя, мозайки, красиви изгледи от България и света, както и картини с възхитителни природни явления, създаващи настроение. Някои от многото й произведения са в колекции у нас и в чужбина - Германия, Англия, Австрия, Чехия, САЩ, Хонконг... 

Катя разказва интересна история за своите родови корени. Предците й дядо Яне и баба  Стефания били бедни, но честни и работливи. Имали хан в Дупница, където отсядали много хора, между тях и "разбойници". Един ден те им оставили на съхранение две торби с жълтици, като им заръчали да ги пазят 3 месеца. Минали 3 месеца, после още 3, но никой не дошъл да си прибере жълтиците. Тогава дядо Яне и баба Стефания натоварили на магарета торбите и ги откарали в Рилския манастир. Така станали едни от щедрите негови дарители и били изографисани в цял ръст в църквата - съответно и копие в музея към манастира.