Възкресението

На 24 февруари 1991 г., тридесет и девет дни след унищожителните бомбардировки от въздуха, водената от САЩ коалиция започна настъпление по суша срещу армиите на Саддам. След 100 часа настъплението завърши с победа. На другия ден Джордж Буш-баща заповяда прекратяване на бойните действия.
Ерусалим започваше да се връща към мирния ритъм на живот. Чезнеше облакът на напрегнатото очакване на въздушно нападение. Връщаше се ведрото настроение на хората. Унинието и тревогата отстъпваха място на радостта от живота. Природата, вдъхновена от пробуждащата се човешка виталност, щедро заливаше града с ярко слънце. И сякаш нашепваше строфи от Пушкиновата "Туча":
Довольно, сокройся! Пора миновалась,
Земля освежилась, и буря промчалась,
И ветер, лаская листочки древес,
Тебя с успокоенных гонит небес.
Наближаваше Великден.
Очаквахме го с трепета на деца, които горят от желание да видят магията. Тя щеше да се случи в Храма на Божия гроб, приютил на едно място скалата Голгота, гроба Исусов и различията на християнското едноверие. Под купола му свой кът имат гръцката православна църква, римокатолическата църква, църквите на арменци, копти, етиопци, сирийци.
Най-после настъпи дългоочакваният ден. 7 април 1991 г. Възкресение Христово!
На ранина от хълма Гило на Западен бряг, където беше домът ни, цялото семейство тръгваме към Стария град. Бързаме да изпреварим навалицата. Когато пристигаме, заварваме двора пред храма вече пълен със стотици поклонници от всички краища на света. През нощта са преспали на каменния плочник пред портите на храма. Някои още се протягат върху импровизираните си постелки. Сурова нотка в празничната глъчка внасят с мълчаливото си присъствие израелски войници. В тъмносивите си униформи приличат на прилепи, накацали по покривните корнизи на сградите наоколо. Минал е само месец, откакто над тези места прелитаха иракски ракети.
Не губим време и влизаме в храма. Кривваме веднага вдясно, за да се качим на Голгота. От това място най-добре се вижда цялата Ротонда на черквата.
Голгота е скалата, където е бил забит кръстът с разпънатия Христос. Висока е 4,5 метра. Евангелието казва, че когато Исус издъхва, става земетресение и скалата се пропуква. Над пукнатината, видима и днес, сега има малък олтар. Застанали сме точно до него. Под олтара, обрамчена от инкрустиран сребърен диск, е дупката, в която е бил затъкнат кръстът. Всеки поклонник знае, че трябва да пъхне ръка в нея, за да се зареди с божествена енергия, бликаща оттам. Не забравяме тази повеля и ние. Друго поверие пък разкрива, че под същата скала в зората на Сътворението е бил погребан самият Адам.
В подножието на Голгота е Камъкът на помазването. На него, след като е свален от кръста, Христос е бил положен, за да бъде балсамирано тялото му с миро, алое и благовонни масла. След Камъка на помазването се извисява Ротондата. В центъра й е едиколата (каменна ритуална постройка с правоъгълна форма). Това е Христовата гробница. Разделена е на две камери. В първата, известна като Параклиса на ангела, се съхранява каменен пиедестал. Смята се, че той е част от камъка, с който е бил затъкнат входът на пещерата за погребение. През нисък портал се влиза в облицованата с мрамор втора камера - същинската гробница. В дясната й страна е мраморният саркофаг. Под него върху каменно легло три дни е почивало тялото на Христос, преди да възкръсне "из мертвих".
Многолюдното множество е в трепетно очакване. В гробницата трябва да влезе и да остане заключен ерусалимският и гръцки патриарх Вартоломей. Нему божествена сила трябва да спусне небесния огън, който да възвести възкресението.
    Минава пладне. Патриарх Вартоломей най-после се появява и се усамотява в камерата със саркофага. В храма настъпва тишина. Взорът на всички е вперен в купола му. Там изведнъж блясва кълбовидна светлина, подобна на мълния. Спуска се светкавично към гробницата и потъва в нея. Не след дълго патриархът излиза с горяща факла в ръка и обявява тържествено:
"Христос воскресе!"
В черквата се разнася гръмовен възглас на възторг и благоговение. Поклонниците се впускат към факлата на патриарха, всеки жадуващ да запали своята свещичка от благодатния огън. В това свещенодействие участваме и ние. После докосналото се до магията човешко множество като буен поток се излива навън и се стопява по улиците на Ерусалим.
Вървим по улица, която минава край Кулата на Давид близо до портата Яфо, в западната част на Стария град. След разкопки близо до Кулата археолози са разкрили руини от двореца на цар Ирод. Сред голяма част от тях преобладава мнението, че Христос е бил съден в този дворец и в него Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда на Синедриона, като изпраща Божия син на разпятието, а Варава, главатар на галилейски разбойница, помилва.
За това събитие в Евангелието на Матей е казано, че съпругата на Пилат сънува пророчески сън и му изпраща заръка да не убива праведника. Но наместникът на римския император Тиберий в Юдея не се вслушва и за успокоение на съвестта си прибягва до ритуален юдейски обичай. Измива си публично ръцете, за да покаже, че вината за убийството на невинно осъден на смърт не е негова, а на Синедриона*.

Послеслов

По пътя край останките от древната история на юдеите ни настига непретенциозен кортеж на висш духовник. Шестима едри здравеняци в черни одежди следват духовника. Въоръжени са с дълги дървени сопи с железни накрайници. Ударите по каменния паваж отчетливо отмерват крачките им. Когато приближават, разбираме, че арменският патриарх в Ерусалим, придружен от гардовете си, се прибират в обителта си след възвестяването на възкресението в Храма на Божия гроб.
Тази среща беше нещо като мое последно сбогом с библейския град. Изтичаха последните дни на кореспондентството ми в Израел. Тръгвах си уволнен от новия директор на БТА. Бях дръзнал да му напиша критични думи за фелдфебелския му стил на управление. И той не можа да понесе тази дързост. А беше изминала само година и половина, откакто на българския политически небосклон беше изгряла демокрацията и с нея свободата на словото.
Половин година преди да поема към Обетованата земя в излизащия тогава вестник "Свободен народ", друг доброжелател от БТА извести на публиката, че тръгвам към моята Голгота. Предсказанието му се сбъдна! В Ерусалим ме постигна професионалната ми Голгота.

* Законодателен и съдебен юдейски орган по времето на Втория храм, построен през 515 г. пр. Хр. след завръщането на евреите от вавилонски плен и разрушен през 70 г. сл. Хр. от римляните.

Март 1991 г., Ерусалим



Параклисът, съхраняващ онова, което е останало от гроба на възкръсналия Христос

Благодатният огън