Възход и падение

Дмитрий Скворцов,
"Взгляд"

Доходността по 30-годишните облигации във Великобритания се е повишила до най-високото си ниво от 1988 г. насам и е възлизала на 5,61%. Ръстът на доходността по облигациите означава спад на текущите им котировки, което означава загуби за техните собственици. Доходността по 40-годишните (5,582%), 25-годишните (5,551%) и двугодишните (5,468%) ценни книжа е малко по-ниска. В същото време доходността по петгодишните облигации е 4,139%, по тригодишните - 3,979%, а по облигациите с падеж една година - 3,886%. Подобна разлика показва липсата на доверие на пазара в дългосрочните перспективи на британската икономика.
Това не е изненадващо. До края на годината разходите на британския бюджет би трябвало да надхвърлят 60% от БВП. Тази тенденция е съпроводена с намаляване на приходите в хазната, които ще паднат под 40% от БВП тази година. Това означава, че бюджетният дефицит ще надхвърли 20% от БВП, което е безпрецедентно за мирно време. В същото време разходите за обслужване на дълга възлизат на приблизително 13% от БВП (и почти 22% от бюджетните разходи), а покачването на доходността по държавните облигации значително увеличава тази тежест.
Британската икономика преживява трудни времена. Броят на фалитите през изминалата 2024 г. достигна нивото на кризата от 2008 г. В същото време възможностите за стимулиране на икономиката чрез облекчаване на паричната политика са почти изчерпани поради нарастването на инфлацията.

Краткотрайно щастие като част от обединена Европа

В много отношения настоящите проблеми на икономиката на Обединеното кралство са следствие от Brexit, осъществено от Лондон през 2017-2020 г. Но това решение, от своя страна, беше продиктувано от противоречията между Великобритания и френско-германския съюз в рамките на ЕС, както и от надеждите на Лондон за бъдещи ползи от участието в Транстихоокеанското партньорство.
По едно време разпадането на колониалната империя и загубата на имперския пазар причиниха стагнацията на британската икономика през 50-те и 60-те години на миналия век. През 1973 г. Великобритания се присъедини към ЕИО. Лондон се надяваше, че достъпът до "общия пазар" без тарифи и квоти ще помогне за увеличаване на износа и ще осигури растежа на британската индустрия и разчиташе на приток на чуждестранни инвестиции за модернизиране на производството и интегриране в европейските вериги за доставки. 
Лондонското сити се готвеше да обере каймака от достъпа до европейския финансов пазар, който се отваряше за английските банки и застрахователни компании. Освен това, като част от ЕИО, за Лондон беше по-лесно да блокира нежелани за Великобритания инициативи от Франция и Германия.
По тези пунктове Великобритания спечели в много отношения. Но несъответствието между британската визия за "широк, конкурентен, но плитък съюз" и френско-германския курс към "все по-тесен съюз", плюс чувствителни въпроси (селскостопанска политика, рибарство, миграция, регулации, вноски в общия бюджет и насоки за неговите разходи), създаде дългосрочен политически дисонанс. 
Ситуацията се влоши допълнително след обединението на Германия през 1990 г. След като получи земите на бившата ГДР, Германия започна да се развива бързо. Нейната тежест при вземането на решения в рамките на ЕИО се увеличи (малките страни, заинтересовани от притока на германски инвестиции, подкрепиха инициативите на Берлин).
Разширяването на ЕС на изток (2004-2007 г.) доведе до изместване на центъра на тежестта на ЕС от Атлантическото крайбрежие към континента. Основните получатели на субсидии бяха източноевропейските страни, а основният бенефициент от повишената платежоспособност на техните пазари беше Германия.
Въвеждането на еврото и създаването на еврозоната доведоха до факта, че основните икономически решения в ЕС се разработваха без участието на Лондон. А след кризата от 2008-2012 г. се появиха наднационални надзорни органи (ESMA, EBA, EIOPA), банков съюз в еврозоната и строги фискални рамки, на които всички членове на ЕС бяха длъжни да се подчиняват. Това засегна британските икономически интереси и намали привлекателността на Великобритания за чуждестранни инвестиции като канал за достъп до европейския пазар (много японски производители преди това бяха построили фабрики във Великобритания специално за достъп до единния пазар на ЕС).
Но членството в ЕС попречи на Обединеното кралство да договори свои собствени споразумения за свободна търговия. Докато мегасделката между ЕС и САЩ (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции) се договаряше от 2013 г., Лондон имаше стимул да остане в ЕС, но когато тази сделка беше изоставена през 2016 г. след победата на Тръмп, Обединеното кралство реши, че бъдещето е на пазарите на AUKUS и Тихоокеанския регион. Обединеното кралство напусна ЕС на 1 февруари 2020 г.
Напускането на ЕС дойде с висока цена за британската икономика. Допълнителни немитнически бариери увеличиха разходите за внос на храни, което доведе до по-високи цени за тези продуктови групи и до допълнителни разходи през 2020-2023 г. в размер на 6-7 милиарда паунда (250 паунда годишно на домакинство). Инвестициите спаднаха с 23% през 2020-2021 г. и останаха с 12-13% под прогнозираното ниво през 2022-2023 г. Износът и вносът намаляха с около 15% в сравнение с прогнозите. Загубите на БВП (от прогнозната стойност) възлизат, според различни оценки, между 2-3% през 2022 г. и 4-5% през 2024-2025 г. В резултат на това британската хазна загуби около 40 милиарда паунда данъци.

Измамният призрак на англосаксонското единство

Великобритания се надяваше да получи достъп до северноамериканските и тихоокеанските пазари чрез различни споразумения, включващи САЩ, след като напусне ЕС. Но след като Тръмп изтегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство през 2017 г., Лондон загуби основния си лобист за включването на Великобритания в зараждащата се зона за свободна търговия и инвестиции. ТТП беше трансформирано във Всеобхватно прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (CPA TPP), което включваше Япония, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур и Мексико. Всички с изключение на Мексико бяха дългогодишни британски съюзници или членове на Британската общност.
На 1 февруари 2021 г. Обединеното кралство подаде заявление за присъединяване към Транстихоокеанското партньорство, но преговорите не бяха лесни. За компаниите с британска юрисдикция споразумението влезе в сила едва през декември 2024 г. Дори с Австралия, Канада и Мексико (страните с най-големите пазари) споразумението чака ратификация и все още не е влязло в сила. Британското правителство очаква, че нулирането/намаляването на митата за повечето доставки и подобряването на достъпа до пазарите на Япония, Виетнам, Малайзия, Канада, Мексико, Перу, Чили, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Бруней ще подобрят условията за 99% от гамата износни стоки. 

Американската примка

Обединеното кралство не е в състояние да се възползва напълно от възможностите, които се отварят в Тихоокеанския регион, защото американският пазар на дългови книжа и нарастващият балон на американския фондов пазар изсмукват финансова ликвидност от Британските острови като помпа.
От февруари до май 2025 г. нетният приток на инвестиции в САЩ възлиза на 597,1 милиарда долара. 12,5 милиарда долара се падат на МВФ, Световната банка и различни регионални банки за развитие, а 584,6 милиарда долара са дошли от страните от колективния Запад, сред които Обединеното кралство има най-голям дял - 151,9 милиарда долара (107,8 милиарда долара в държавни ценни книжа и 16,7 милиарда долара в акции). Това помага на Тръмп да финансира бюджетния дефицит на САЩ и да обслужва националния дълг.
В резултат на това, за да отговарят на условията за пари от финансовия пазар, британските държавни облигации трябва да обещават на потенциалните инвеститори по-висок лихвен процент. Колко дълго може да продължи това с бюджетен дефицит от 20% от БВП е открит въпрос.
Във всеки случай, времената, когато Великобритания беше работилницата на света и забогатяваше от експлоатацията на множество колонии, отдавна са отминали. Без достъп до големи пазари, британската индустрия не можеше да се развива. 
Останките от предишната мощ на Великобритания бяха концентрирани в Лондонското сити. Банки, застрахователни компании, брокери, Лондонската метална борса (където доскоро се определяше цената на златото) заедно с ИТ компании представляваха зоната на растеж на британската икономика. В ерата на напредващата глобализация това изглеждаше достатъчно за по-нататъшен просперитет.
Но загубата на позиции от страна на глобалистите в САЩ и крахът на надеждите за създаване на общи трансатлантически и транстихоокеански пазари поставиха Лондон в трудно положение. Освен това САЩ започнаха да източват британската финансова система, изсмуквайки свободната й ликвидност. 
Докато Федералният резерв захранва Банката на Англия с преференциални валутни заеми, Великобритания се опитва да се бори. Но желанието на Тръмп да постави Федералния резерв под свой контрол поставя Лондон пред мрачна перспектива. Ако глобалистите свалят Тръмп (или поне го лишат от възможността да взема ключови решения), Великобритания ще има шанс да получи своето парче от финансовия пай. Но ако Тръмп избута глобалистите от власт в САЩ, Великобритания ще започне да се връща към състоянието, в което беше през XVII век - беден остров, от който хората ще се стремят да напуснат за работа на по-проспериращи места.

Със съкращения