Вардата - най-сладостната тръпка

Това е най-сладостната тръпка в лова. Влизаш в гората, притихваш и замечтано слушаш замлъкващия птичи хор. Последна остава улулицата да гали ухото ти. Слънчевите лъчи като рапири на древни рицари се опитват да пронижат причудливите форми на облаците. Омаломощени, губят битката. Усмирява се и вятърът.
Напрегнатият и изморен ден отстъпва място на чаровната и пълна с неизвестности нощ. Настава мрак. Сетивата са изострени. Сенките разпалват въображението. Умът регистрира всички шумове, анализира и те подготвя за действие.
Стремиш се да докажеш преди всичко на себе си какво знаеш за природата. Макар и за малко, искаш да се слееш с нея. Да провериш можеш ли сам, без кучета и другари, да надхитриш животните.



Очакване

Привечер двамата с ловеца Ермолай отидохме на "варда"... Но може би не всички мои читатели знаят какво е варда. Тогава слушайте, господа.
Четвърт час преди да залезе слънцето, през пролетта, навлизате в гората с пушка, без куче. Намирате си място някъде към края на гората, оглеждате се, преглеждате капсулата, намигвате си с другаря.
Четвърт час е минало. Слънцето е залязло, но в гората е още светло, въздухът е чист и прозрачен, птиците бъбриво чуруликат, младата трева блести с великия блясък на измуруда... Чакате.
Вътрешността на гората постепенно тъмнее, алената светлина на залеза бавно пълзи по корените и стъблата на дърветата, издига се все по-високо и по-високо, преминава от долните, почти още голи клони към неподвижните заспиващи върхари... Ето че и самите върхари са потъмнели, руменото небе синее. Горският мирис се усилва, леко полъхва на топла влага, втурналият се вятър около вас секва.
Птиците заспиват - не всички наведнъж - по породи. Ето, затихнаха чинките, след няколко мига присмехулниците, след тях овесарките.
В гората става все по-тъмно и по-тъмно. Дърветата се сливат в големи чернеещи маси, на синьото небе плахо се появяват първите звездички. Всички птички спят. Само червеноопашките, малките кълвачи, още сънливо подсвиркват... Ето че и те замлъкват. Още веднъж прозвучава над вас звънкият глас на жълтунката, някъде тъжно извиква авлига, славей изчуруликва за първи път.
Сърцето ви се измъчва от очакване, и изведнъж - но само ловците ще ме разберат - изведнъж в дълбоката тишина се раздава особен род крякане и съскане, чува се равномерно размахване на пъргави криле - и горският бекас, навел красиво дългия си клюн, излита плавно зад тъмната бреза срещу вашия изстрел.
(Иван С. Тургенев, из "Записки на ловеца", 1847 г.)



Търпение

Нощният лов от пусия е един от най-интересните и изисква най-голямо търпение. Познавам доста много ловци, които след като една-две нощи са стояли на варда, заявяват, че не могат повече да вземат участие в такава скучна и безрезултатна шега. Добре правят, ако удържат на думата си, но след това не бива да се смятат за истински ловци.
Истинският ловец бодърства с часове неподвижен в бурни, студени нощи, понякога в дълбок сняг, в повечето случаи без да види дивеч, а когато, макар и рядко, може да стреля по него, пропуска го заради тъмнината, и въпреки това не губи търпение, а застава и друг път в гъсталака също така весел и с добра надежда.
Аз принадлежа към тези ловци. Много рядко съм имал щастие и въпреки това не загубих желание и търпение.
Тук трябва обаче да се отбележи, че истинският ловец обявява война само на вредния дивеч - мечки, глигани и вълци - и никога на полезния, който има много по-благородно предназначение от това да дава вкусно месо.

(Бейла Керпей, 1825 г.)