Ваканция ли? Не, занималня

КОВИД-кризата, дистанционното обучение и дългият престой вкъщи е на път да отпуши един закъсал през този период бизнес. Детските центрове, занимални, алианси, школи чакат с нетърпение края на учебната година във всички училища, за да посрещнат децата, които няма кой да гледа през лятото.

По традиция голяма част от тях отиват при баби и дядовци, а по-големите обикновено остават вкъщи на самоотглеждане и спорадичен телефонен контрол. Тази година обаче реалността е по-различна. Бабите са се включвали по време на дистанционния учебен процес и вече са се изчерпали, майките и бащите са използвали всички отпуски, децата са престояли достатъчно време затворени в стаите пред компютрите и затова всички страни търсят алтернатива. И тук на преден план излизат частните занимални. Те не са нова практика, особено в големите градове, но това лято се отчита бум на офертите за отглеждане и занимания за малки и големи деца. Бум има и в цените, установяват родители, опитвайки се да селектират десетките предложения, които валят от социални мрежи, форуми, брошури и познати.

София е затрупана от обяви, рекламиращи как непознати лелички и какички ще обгрижват до полуда всеки хлапак, който прекрачи прага на центъра им. А често това са малки и тъмни помещения на партерни етажи без собствени зелени площи. В други случаи са скъпи и луксозни сгради на частни училища, които гледат да припечелят от странична дейност през летния сезон. За децата се обещават всевъзможни занимания, които да оправдаят високите цени на услугите. Английски, немски, френски, забавна математика, хип-хоп, комуникационни умения, вдъхновителен час, час по ценности, час по родолюбие, актьорско майсторство, рисуване, програмиране, арт работилнички, СТЕМ програми, научни експерименти, йога, кунг фу, шев и творчество, езда, планина, басейн, оцеляване сред природата, скаутски умения, часове по готварство... Неизброими са предлаганите възможности, а детето дори не подозира какво му подготвят родителите за ваканцията.

Ваканция ли? Да не забравяме, че тя е времето за компенсиране на пропуските от дистанционната учебна година. Затова на учениците се полага учене за попълване на дупките от изминалите 9-10 месеца. Щом са дремали пред компютъра и не са записвали чинно какво имат за домашно, щом са претупвали проектите по "Човек и природа" и са отказвали да преговарят до припадък как се намира лице на паралелепипед, сега им се пада да търкат чина по няколко часа в "забавен" детски център. Там със сигурност ще научат, че в изречението "При най-малкия шум дакелът подскачаше", думата "шум" не е непряко допълнение, а обстоятелствено пояснение за място, а студеното африканско океанско течение се нарича Бенгелско. Също така лятото очевидно ще е време, за да се набие добре в главите на бъдещите шестокласници, че произведението "Хайдути" на Христо Ботев не без основание са учили наизуст в пети клас, защото то ще влезе в изпитния конспект за матурата в седми. Късметлиите, които нямат учебни дефицити, ще ходят на планинско катерене или ще рисуват. 

Занималните в София могат да се разделят на три вида: учебни - за преговор, езици и програмиране, детски - основно за игри и забавление и по някой път по роботика, и външни - за планински лагери, разходки, спортни дейности. Цените варират според периода, който ще се заплати наведнъж. Колкото по-кратък е той, толкова по-скъпо излиза. 

Върхът в ценовата листа държат пътешествията. Да пратиш детето си на планина за ден може да струва над 100 лева. Лепни едно "еко" пред лагера и цената става 450 лева за пет дни. Градски туризъм и забавления в планината и на басейн например струват средно 260 лева. Срещу тях децата би трябвало да се научат да се катерят по скали, да се ориентират сред природата, да карат водни ски, уейкборд, нийборд и всякакви други бордове. Един ден ще разпъват палатки, друг ден ще са на плуване и плаж и седмицата ще мине. 

Следващи в списъка по цени се нареждат езиковите школи. Забавен немски например струва 290 лева на месец, но само за три часа на ден. Целодневната занималня пак с този език е на "бонус" цена - 350 лева за месец. При английския е по-лесно, защото конкуренцията е по-голяма, както и изборът. 240 лева е английската занималня за цял ден в частно столично училище. Малко по-евтино излиза в езикови школи. Е, има и частни училища на "по-високо" ниво, в което цените за седмица достигат до 625 лева, а за месец - до 2000 лева. Срещу тази сума обаче детето сигурно ще излезе досущ като англичанин. Подобни оферти обаче по-скоро са изключение.

В тази група занимални влизат и набиращите популярност през последните години курсове по програмиране. Те се предлагат дори за 5-6-годишни и събират все повече почитатели. Около 250 лева седмично излизат учебните занимания. 

Най-голямо разнообразие предлагат  занималните с повече игри и забавления. Роботиката е 200 лева на седмица. Съчетаването в една седмица на четене, експерименти, арт занятия, разходки до парк може да излезе и по 160 лева за пет дни. Най-семплите детски центрове без амбициозни програми смъкват цените до 110-120 лева на седмица, но често храната не е включена в цената. В тази група занимални конкуренцията е доста сериозна и затова вариациите на предлаганите забавления са толкова разнообразни, че често будят недоумение. Богато надиплените програми са съмнителни за изпълнение и по-скоро са с рекламна цел. 

Това лято частните центрове на практика се превръщат в паралелно образование. Цените им са заявка за много големи ангажименти, като не е ясно дали ще отговорят на родителските изисквания. Друг въпрос е дали цените отговарят на лятното търсене или просто компенсират натрупаните през последните месеци финансови загуби от учебните и туристическите центрове. Само да не се окаже, че ще е по-просто и евтино майки или бащи да си пуснат неплатени отпуски и да си гледат сами децата, вместо да работят цял месец за едната занималня...