В скафандъра на Юрий Гагарин

На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става известен като първия човек в света, извършил полет в космическото пространство. Какво ли не се изписа и не се изговори по повод този исторически пробив. Но някои (не)известни факти, свързани с перипетиите по пътя към звездите, все още продължават да будят любопитството и да предизвикват непреходен интерес у няколко поколения.

Автобус откарва първия космонавт към кораба "Восток-1". Придружават го не един, а двама дубльори. Освен на легендарния Герман Титов, тази мисия е поверена и на Григорий Нелюбов. За разлика от титуляра и първия му заместник, той не е облечен в скафандър, но е напълно готов в случай на особени обстоятелства да осъществи полета. Съдбата на Нелюбов обаче е доста трагична: малко след съдбовната дата той е изключен от отряда на космонавтите заради нарушаване на дисциплината, а няколко години по-късно загива в трагичен инцидент.

Издигането на "Восток-1" се осъществява напълно автоматично. Решението ракетата да не се управлява от човешка ръка е свързано с факта, че по онова време никой не може да гарантира, че в условията на безтегловност наистина може да се запази пълната работоспособност на жив организъм. Все пак, за най-крайния случай, Юрий Гагарин получава специален таен код, с чиято помощ да активира сам управлението на кораба.

Записани са общо три предстартови обръщения на "първия космонавт към съветския народ": на титуляра и на двамата му дубльори. Също така са подготвени и три текста на ТАСС за полета на човека около Земята: ако е успешен; в случай, че се наложи да го търсят; както и съобщение за евентуална катастрофа.

Малцина знаят, че преди старта е обявено извънредно положение и осъществяването на мисията виси на косъм. При проверка за херметичност сензорът на люка не дава нужния сигнал. И понеже времето за отстраняването на подобен дефект е изключително малко, има реална опасност полетът да бъде отложен. Но главният конструктор на "Восток-1" Олег Ивановский и неговият екип демонстрират фантастични професионални умения, на които могат да завидят дори днешните механици на "Формула-1": за броени минути експертите отвиват 30 гайки, проверяват и коригират индикатора и отново затварят всичко по надлежния начин. Следващата контрола минава успешно, а стартът е осъществен по първоначалния план.

По време на финалния етап от пребиваването на кораба в Космоса Юрий Гагарин произнася думи, за които доста дълго почти всички предпочитат да не се коментират по никакъв начин: "Аз горя, сбогом (прощавайте), другари!" Създалата се ситуация всъщност е породена от факта, че преди този полет никой не знае как ще изглежда минаването на ракетата през плътните слоеве на атмосферата при връщането й на Земята. Затова като всеки летец, виждайки в илюминатора бушуващия пламък, Гагарин предполага, че след няколко секунди ще загине. Всъщност обаче триенето на топлоустойчивото покритие на космическия кораб в атмосферата е работен момент, който се случва при всеки подобен полет. И космонавтите вече са подготвени за това ярко и впечатляващо зрелище, което първоначално стряска Гагарин.

Известните кадри, на които се вижда как той си говори от кабината на ракетата с главния конструктор Сергей Корольов, са имитация, заснета на доста по-късен етап. Надали някой обаче би упрекнал участниците в това историческо събитие, че не са го направили в момента на реалния старт - точно тогава друго им е било на главите. За да се запълни празнината от липсата на документална хроника на важния момент, са ги помолили да повторят думите си в по-удобно за филмиране време.

Сред най-бурно обсъжданите теми, свързани с полета на Гагарин, е и надписът "СССР" върху шлема на космонавта. Казусът лъсва поради появата през последните години на безброй изображения, където логото често периодично изчезва. И именно във връзка с това логично се появява и въпросът - има ли го изобщо надписа на 12 април 1961 г. Колкото и да е странно, но и до днес отговорът не е много ясен. Присъствалият на изстрелването на Гагарин герой на Съветския съюз летец-изпитател Марк Галай, в чиито задължения влиза и обучението на първите космонавти, разкрива, че за абревиатурата се сещат в последния момент. 20 минути преди старта се сещат и за скорошното залавяне на американския офицер Франсис Гари Пауърс, свален над Свердловск през 1960 г. И за да не сбъркат съветския космонавт с диверсант, решават набързо да напишат буквите и го правят, без дори да свалят шлема от главата на Гагарин. От друга страна, ветерани от завод "Звезда" твърдят, че надписът заема мястото си, още докато подготвят скафандъра за мисията, и дори посочват фамилията на работника - Давидянц, на когото е поверена тази важна задача.

На "Восток" не е предвидено кацането на космонавтите със самия апарат: на височина 1500 метра пилотът се катапултира. Обяснението е просто - ракетата още не е оборудвана с двигатели за меко приземяване, които да са сигурни и безопасни. Освен това специалистите се опасяват от "заваряването" на люка под въздействието на високата температура в плътните слоеве на атмосферата. Но заради кацането извън кораба от Международната авиационна федерация категорично отказват да регистрират рекордния полет на Гагарин. И тогава съветските другари премълчават истината и обявяват, че първият космонавт се приземява според световните изисквания. Реалните факти около цялата случка официално са признати едва през 1964 г.

Само два дни преди полета Юрий Гагарин пише прощално писмо, адресирано до съпругата му, в случай че мисията му приключи неуспешно. През 1961 г. посланието, за щастие, си остава заключено в тайните архиви на "Байконур". Валентина Ивановна Гагарина обаче прочита писмото след авиационната катастрофа на 27 март 1968 г., когато първият космонавт се приземява завинаги...