В ръцете на един

Първо бе сливането уж на администрациите на девет столични болници. После дойде сливането на общинските диспансери с държавните болници. Сега - сливане на столичната бърза помощ с тази на София област. Нищо, че двете области са напълно отделни административни единици. Д-р Москов това не го интересува - щом в названието на двете има "София", значи са едно цяло. Сериозни аргументи, подплатени с икономически и демографски анализи, не видяхме и не чухме за ни едно от въпросните сливания. Изводът се налага от само себе си дори за хлапе от забавачката - власт. Повече власт. Цялата власт в здравеопазването в ръцете на един - министъра. И да не забравяме, че тоз, който му се противопостави, остава без глава. Е, досега един болничен директор се противопостави и до часове бе уволнен. Други не смеят. Да видим обаче как ще бъде уволнен целият колектив на спешното в София област?
Изобщо не "броим" идеята търговете на скъпи лекарства да минават само през министъра - през февруари кабинетът прие предложението да се създаде звено за централизирано възлагане на обществените поръчки за лекарства. Концепция, за която се твърдеше, че е разработена съвместно от МЗ и БОРКОР. Тази идея само потвърди безумието на друга хрумка от времето на кабинета "Борисов 1" - през 2011 г. търговете за скъпи лекарства бяха прехвърлени от МЗ в болниците. Тогава пророчеството на БСП депутати се сбъдна и след месеци цената на някои онколекарства скочи петорно и шесторно. Сега под благовидния предлог за разумни цени на скъпите лекарства се прикрива истината за лакомията за власт.
Отделен въпрос е дали тя, жаждата за власт, е характерна само за здравния министър или за всички "млади, умни и красиви" реформатори, които през лятото на 2013 г. очевидно много добре са знаели какво искат лично за себе си, лежейки по площадите.