В Палма де Майорка с... Шопен и Жорж Санд
/ брой: 11
Мария Овчарова
На френската писателка - една от легендите на романтизма - Жорж Санд (1804-1876) принадлежи изразът: "Аз не съм от търпеливите души, които възприемат спокойно несправедливостта." В днешното дефицитно на идеи време да се говори за автентичното значение на думата "хуманизъм" е равнозначно на наивност, граничеща с глупост. Тези мисли бяха провокирани от едноседмичното ми пребиваване на остров Палма де Майорка.
С влизането на нашата държава в Европейския съюз и ние, българските пенсионери, придобихме възможност през неактивните сезони на намалени цени да почиваме в първокласни испански курорти. За два часа и 40 минути прелетяхме над Западните Балкани, Италия, Средиземно море, където са разположени Балеарските острови. Кацнахме на най-големия от тях - Палма де Майорка, с територия 3640 кв.км.
Нетърпеливо очаквах посещението на Валдемоса - живописно градче, което арабите наричали Долината на Мойсей. В краткия проспект, който организаторите в София ни раздадоха, пишеше: "Ще посетим и Ла Картуха, която е част от града от ХIV век и в която се е подслонил Шопен и е композирал няколко свои творби." Пропуснато е най-важното - Фредерик Шопен (1810-1849) на Майорка не е сам. С него е "любовта на живота му" - Жорж Санд, с която живеят на "семейни начала". Нейното рождено име е Амантин Орор Люсил Дюпен. Наскоро разведена със съпруга си барон Казимир Дюдеван, тя водела със себе си двете си деца - Морис на 15 и Соланж - на 10 години.
Фрагмент от Картезианския манастир, където се намира музеят "Шопен-Жорж Санд"
На острова "семейството" прекарва три месеца. В манастира на Валдемоса - последната квартира, са от 15 декември 1838 г. до 13 януари 1839 г.
За тази най-красива и най-коментирана любов в литературната история се е писало какво ли не?! Докато Шопен (деликатен, с аристократично излъчване) е всепризнат световен гений, мненията за Жорж са противоречиви. И как иначе?! Да си разведена през 1835 г., да носиш мъжки дрехи, да пушиш пури и да сменяш любовниците си - това е повече от скандално...
* * *
...Валдемоса. Въздух, море - прозиращо през хребетите. Добре реставрираният Картезиански манастир (La Cartoixa) и пейзажът излъчват духа на древността. "Мъртъв сезон", но туристи не липсват. Чакаме си реда, за да влезем в музея "Шопен - Жорж Санд". Той е подреден в килиите, в които е живяло "семейството". В Майорка писателката е завършила два романа и е започнала трети - "Зима в Майорка". Композиторът, макар тежко болен, сътворил над 20 балади и прелюдии. Музеят е организиран от внучката на Жорж.
Разказът на екскурзоводката ни прави съпричастни към преживяната драма. Очакванията за "мека зима" не се оправдават. Проливни дъждове и свирепи ветрове изострят кашлицата на Шопен. Лекари. Диагноза - туберкулоза. Жорж настоява - болният не е заразен. Никой не вярва. Вече е доказано, че Шопен е страдал от наследствено белодробно заболяване, приличащо на кистозна фиброза. Но в онова далечно време... Хазяинът изгонва "семейството". Жорж заплатила разходите по дезинфекцията на жилището, стойността на изгорените мебели, на които е спал Шопен. И т.н. С помощта на приятели се настанили в манастира. Накратко - майорчани вгорчават престоя на двамата творци. За какво ли не ги одумват? Не са венчани, не ходят на черква, жената пуши, момичето носи панталони...
Екскурзоводката, след разказаните подробности за издевателствата над Шопен и Жорж, ни въвежда в концертна зала, обзаведена в стила на времето. Местата са почти заети, но успяваме да се настаним удобно... Пианистът - "на живо" изпълни Шопен. Половинчасов концерт, който бе най-вълнуващият и сполучлив завършек на посещението...
Но, не беше. Въведоха ни в претъпкан смесен магазин. Алъш-веришът беше добър. Някога, посред зима, двамата творци са прогонени. Днес потомците покрай похвалното съхранение на спомена си докарват и добра печалба...
* * *
В Майорка се запитах откъде идваше популярността на Жорж Санд сред поколение българи, чиято младост бе преминала в края на ХIХ и началото на ХХ век. С тях се срещах в началото на професионалния си път, когато правех първите си изследователски опити. Бивши учители, строителни техници, фелдшери, читалищни дейци винаги започваха с норвежкия писател Кнут Хамсун, най-вярно е описвал страданията на "бедните и онеправданите". Разбира се, редяха имена от руската и френската класика и все някой ще спомене Жорж Санд. Едва през 1919 г. на български е издаден нейният роман "Индиана". Но преди това са преведени на български текстове за личността и възгледите на писателката. Привърженица на републиката, тя активно участва в обществения живот. Особено през революционната 1848 г.
През 1898 г. печатницата на Симеон Икономов в Разград издава "Жоржъ Зандъ - живота и литературната й деятелност" - биографически очерк от А.Н. Анненска, превод от руски. В тази книга се подчертава, че тя "вижда в злощастните хора печални жертви на социалните условия, невежеството и предразсъдъците на обществото; тя умее да намери в тях жива человеческа душа и изисква към тях не снизхождение и милосърдие, а справедливост и уважение".
През 1904 г. Българският женски съюз отпечатва преводната брошура "Жорж Санд - по случай стогодишнината от рождението й". Социалните теории бързо се менят. Жорж не се присъединява напълно към никоя от тях, а остава вярна на основната цел: "да се създаде обществен строй на справедливи начала. Името на Жорж Санд ще остане в историята на борбата за освобождението на човечеството..."
Алтруистично устроена, писателката вярва в добродетелността като неизменен стремеж на човечеството. В този процес Жорж не е наблюдател, а изследовател на страданието на наранения от несправедливостите човек.
Вече възрастна (наближавала 70-те) в знаменитата си кореспонденция с Гюстав Флобер Жорж Санд спори и отстоява убежденията си.
Помня големия интерес към личността на Жорж Санд след излизането на книгата на Андре Мороа на български ("Жорж Санд", С., 1970). В нея авторът, обичайки своята героиня, се присъединява към определението за нея "велика жена" и внушава: "Припомнете си, че Жорж Санд е вдъхновявала Шопен и Мюсе; че Делакроа има ателие в дома й; че Балзак идва да поиска от "другарката Жорж Санд" сюжет за една от своите най-хубави книги - "Беатрис"; че Флобер я нарича "скъпи маестро" и се разплаква, когато узнава за смъртта й; че Достоевски вижда в нейно лице писател "почти неповторим по силата на ума и дарбата си"; и ще разберете защо пожелах да изуча тази жена, която е била приживе една духовна сила..."
В онова далечно време българският интерес към възгледите на такава "духовна сила" доказва, че извън тясната клетка на вярата в пролетарската борба, е видян и друг, по-широк път (може би истинският) за достигане на мечтаното справедливо общество...
...Но ние бяхме в Палма де Майорка - там, където някога Жорж Санд е срещнала любовта на живота си Фредерик Шопен. Някога.