В наши дни светът е жаден за ценности

Карминьо (Мария Карму Карвалю ди Андради) е родена на 20 август 1984 г. в Лисабон в семейство на музиканти. Нейната майка - Тереза Сикейра, е фадо певица и малкото момиче израства, слушайки нейната музика и пеейки фадо още от малка. Карминьо издава първия си албум - "Фадо", през 2009 г. Това е един от най-аплодираните дебюти в новата история на най-португалския музикален жанр. Песента "Perdo'name", изпята с испанеца Пабло Алборан, бързо става сингъл номер едно в испанските класации, а в Португалия Карминьо вече се ползва със статут на звезда. През 2012 г. излиза и вторият й албум - "Алма" ("Душа"). И двата диска притежават златен и платинен статус в Португалия. Младата звезда започна второ световно турне, благодарение на което ще имаме удоволствието да я гледаме на 2 декември от 19.30 ч. в зала 1 на НДК. Концертът е организиран от "БГ саунд стейдж". Със съдействието на продуцентската агенция Карминьо даде специално интервю за ДУМА. - Уважаема Карминьо, ще разкриете ли какво сте ни приготвили от своя репертоар за концерта в София? Кои са музикантите, които ще ви партнират на сцената? - Ще бъде изключителен концерт. Концертите фадо, които изпълнявам с моя състав, зависят от енергията на публиката, а публиката винаги е различна. С мен ще бъдат Луиш Герейру на португалска китара, Диогу Клементи на акустична китара, а музикален ръководител и изпълнител на акустичен бас е Жузе Мариню ди Фрейташ. - Тъй като за първи път идвате в България, интересно е какво знаете за страната ни. Чували ли сте наша фолклорна музика, с която сме прочути по света? - Българската музика е неоспорима, с устно предание, много сходна с фадото, с корени в традицията и е приобщаваща за народа. И без да съм голям познавач, зная, че традицията е много силна. - Фадо беше включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО по инициатива на кмета на Лисабон Педро Сантана Лопес. Имаше идея в португалската столица да се изгради маршрут на фадото, който да радва туристите. - Отличаването на фадо като достояние на човечеството е част от големите усилия, полагани в продължение на историята на един народ, за да ни представи една старинна традиция. С това отличаване поемаме отговорността да я опазим, да я преподаваме, да я представяме на целия свят, но също и в Лисабон - люлката на този музикален стил, и в къщите на фадото, в които винаги се е пяло и където има хора, основни разпространители на фадо пред туристите. - Кои са вашите кумири в тази музика, от кого научихте най-много? Кой от известните изпълнители е най-близо до вашето усещане за фадо? - Основните ми опорни точки във фадо са най-вече майка ми (изпълнителката на фадо Тереза Сикейра), Беатриш да Консейсау, която ми оказа силно влияние и чиито плочи съм слушала много, и изпълнители като Амалия Родригиш, Фернанду Маурисиу, Мария Жузе да Гиа, Тереза ди Нороня. Това са певци с различни стилове, но от които съм черпила - от всекиго по нещо, още от ранно детство. От тях научих "езика" на фадото, който днес ми позволява да пея по свой начин в своето време. - Допускате ли, че може да има известно осъвременяване в изпълнението, в аранжимента, в композирането на новите песни в този толкова характерен и сакрален музикален жанр? - В действителност фадо е стил, жив език, тъй като е огледало на съвремието си, затова напредва успоредно с времето. Какво ще остане и какво тепърва ще дойде, това може само времето да покаже. Мисля, че хората трябва да се чувстват свободни в изпълнението си, което по този начин остава истинско, неподправено. Това се опитвам да правя и аз, като винаги поддържам корена, но той ми е вроден, както и португалският език, тъй като пея от малка. За мен е естествено да пея фадо и именно поради тази естественост може да оставя нещо, което да се съхрани. - Младежите в Португалия как се отнасят към фадо - ценят ли традицията, подкрепят ли я? - Има все повече младежи, които харесват фадо и изпълнителите му, и разбират, че това е част от тяхната култура. В наши дни светът е жаден за ценности и тъй като държавата ни страда от тежка икономическа и социална криза, хората и младежта се вглеждат повече в културата и корените си. Съвременните икони днес са тези, които можем да наречем възродители, потопени в настоящия, съвременен живот, и които спомагат младежта да се чувства по-близка до фадо. - Кой е вашият най-точен "критик", на когото безусловно се доверявате? - Аз избирам хората, които ме критикуват - майка ми, Диогу Клементи, който ми е продуцент, моят мениджър. Това са личностите, които, поради различни причини, се ползват с пълното ми доверие. Затова винаги на тях разчитам за критика. - Смятате ли, че музикалното образование е важно за един артист, или природният дар и упорита работа по самоусъвършенстването са достатъчни? - По мое мнение правила няма. Има музиканти, които много са учили, а са съвсем редови изпълнители. Има други, които също много са учили и са велики изпълнители, може би защото имат дарба, съзидателна сила, нещо повече от собствена техника. А има и такива, които не са учили, а са велики изпълнители. Те могат дори по-късно да се изучат, но това, което намирам за много важно, е положеният труд, какъвто и да е той, и пътят, който са избрали за себе си. Това зависи от човека. - Какви са вашите интереси извън музиката? За какво мечтаете да имате повече време? Как си почивате? - През малкото оставащо ми свободно време предпочитам да съм със семейството си, както и да чета - това е необходимост, която изпитвам и която мога да задоволя и по време на пътуванията си. - Като млад човек кои проблеми на съвремието ви вълнуват или тревожат? Участвате ли в благотворителни инициативи или обществени прояви и за каква кауза смятате, че си заслужава да се борите, да отстоявате? - Светът се нуждае от всички нас. Светът винаги ще се нуждае от приноса на всеки от нас. Нека във всекидневието да сториш добро на ближния си, защото това е отговорност пред другия и пред света. А сетне винаги ще можем да направим нещо по-голямо, за да помогнем на повече хора. Често ми се случва чрез моята професия да се опитвам да направя добро за другите. Преди да започна кариерата си, ежеседмично участвах в доброволчески мероприятия, за което, за съжаление, днес нямам време. Затова и замислям други начини, за да допринеса с нещо. Най-вече за изоставените хора, онези, които гладуват - и вярвам, че трябва по някакъв начин да им се съдейства. - Ако искате да ни поканите в родината си, как би звучало това: Елате в Португалия, защото... - ...това е прекрасна, вълшебна страна, с много неща за откриване. В една толкова малка страна имаме толкова различни пейзажи, има превъзходна гастрономия с качествени продукти, толкова силна музикална традиция, с което добиваме единствени по рода си характеристики. А португалецът е много приветлив и гостоприемен. Затова и Португалия е точка от света, която не е за изпускане! - А вие какво бихте искали да видите от София? Какво ви интересува от страните, градовете, в които гостувате? - Винаги има прекалено малко време за разглеждане на градовете, в които пея. Опитвам се все пак да се разхождам по улиците и да видя какво правят хората, как го правят, какви са магазините, иска ми се да вникна във всекидневието. Старая се също да посещавам препоръчани от самите граждани места, за да открия основното и това, което хората намират за важно и което представлява градът.