В моята сбъдната мечта, далечната страна, непременно ще се върна...

Александра ШИШКОВА

Куба...
Първото, което ми хрумва, са плажовете със ситния и бял пясък, кристално чистата вода на морето, което се разбива под краката ми, и морския бриз, галещ лицето ми.
Това си представят повечето от нас, като чуят Куба, но тя е нещо повече.
Куба е революция...
Когато човек се разхожда по улиците на Хавана, може да види пъстрите надписи по оградите: "Да живее революцията", "Да живее Фидел", а образите на любимите Че Гевара и Фидел Кастро са навсякъде.
На рождения ден по случаи 85-ата годишнина на Фидел Кастро си дадохме сметка колко много го обичат кубинците - скандираха името му и наистина се радваха за него.
Куба е и музика...
Радостта се усеща навсякъде: по улиците, в къщите, на работа. Хората нямат грижи (или поне аз не ги видях) и знаят как да се наслаждават на живота. Може в бита им да няма лукс, но те са щастливи. Нещо, което ние не правим...
Хората са сърдечни, винаги готови да помогнат, да откликнат на всяка молба. Посрещнаха ни с отворени обятия и ни накараха да се почувстваме като у дома си. За тях ние бяхме техните деца, а за нас те бяха нашето семейство.
Впечатлиха ме къщите им. Високите блокове са рядкост, освен големите хотели и някои административни сгради. В квартала, в който бяхме настанени, къщите са на по два етажа, с малък двор и много цветя.
В някои квартали уличките са тесни и калдаръмени, губещи се между сивите сгради и шареното пране. Фасадите на места са олющени, някъде - напукани. Беше трудно да се различи какъв е бил цветът на сградата преди, но дори и така бяха красиви и излъчваха... нещо тайнствено. В тях има история, има минало, а това е вълнуващо. Светът не започва от днес, а много преди нас. Лъскавото, изисканото бързо омръзва, навява дори скука. В тези улици на стара Хавана има душа, има неповторима атмосфера.
Можех свободно да общувам с хората на езика, който говорят, и това ми помогна да имам по-непосредствен контакт с тях, да ги разбирам, усещам и опознавам по-добре, да ги почувствам по-близки. Радвам се, че имах възможност в тези десет дни да говоря на езика, който обичам, и пътуването ми не беше само "в неизвестното", далечното, но и пътуване към нещо близко, защото усетих топлота, сърдечност, непринуденост. Неща, които в нашето ежедневие не се срещат... За мен тези десет дни завинаги ще имат специално място, защото за първи път се срещам с толкова далечна и екзотична култура. Това е моя сбъдната мечта, но Куба няма да остане само спомен - открих приятели и се надявам някой ден да се върна там...