В кълбото от кризи

В кълбото от кризи вниманието към непосредствени проблеми и начини за решаването им върви с илюзията, че ще се върне "нормалността", кичена с картинки от социални мрежи, реклами и пътешествия до райски кътчета, достъпни за златния милиард, към който с гордото членство в ЕС, НАТО и прогресивната международна общност принадлежат все по-малкото милиони български граждани. Така запеклата се политическа криза се бори с декларации за бързо справяне с проблеми, опиращи обикновено до олицетворяващи ги лица, досадно натрапвани за възможни причинители и спасители. Често причинителите и спасителите се сливат дотам, че стават все по-безинтересни за хората. 

Днес избуява политическо късогледство, представяно за норма: важно е да се оправим тук и сега, бъдещето е далече, дойде ли, ще му мислим. Историческа ирония е, че тоя пожарникарски стил укрепна с поредица мандати на Бойко Борисов, кандидат на науките с труда "Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар". Дори негови идейни и морални съдници следват тая тактика за справяне с кризи, пропускайки две съдбовни: демографската и съсипването на земеделието. Свидетелство за това е злополучната проекто-декларация на "Продължаваме промяната", която и при оправданието, че се отбива номер, занемарява простите семейни и някак селски теми. Тук им приглася не само градската десница.  

Пропускът не е случаен за витаещи в офисни среди, идейни и телесни привърженици на еднополови бракове, вегани и активисти на граждански сдружения за градско земеделие, балконско биоразнообразие и домашни любимци. Не е и случаен, тъй като допирът до тях не обещава политическо дълголетие в кратки мандати. С тях се не се справиха ергенските данъци, указите за насърчаване на раждаемостта от 1968 и 1984 г., програмите за създаване на Аграрно-промишлени комплекси, кампанията Странджа-Сакар, бригадите от войници, студенти, ученици и служещи в помощ на селското стопанство, че даже и хитроумното връщане на земята в реални граници с виденията за копаещи многото дядови ниви все по-малко внуци. 

Решаването на тези кризи няма да е лесно. Не по-малко ясно е, че трудно ще се стигне дори до разговор за различни данъчни политики, осигуряване на средства за образование, здравеопазване и стимули според местоживеене, месторабота, семейно състояние, родителство и попечителство, естествени за страни с по-добри демографски и селскостопански показатели. Но най-ясно е, че без усилия по тях България е обречена на изчезване с упойките на индивидуалното добруване и слепотата за обезлюдяването на селата и малките градове, съсипващото иначе милата природа монокултурно земеделие, ликвидиране на животновъдството в полза на стесняващ се кръг получатели на митичните европейски субсидии. Симптомите за това вече са хронични болести, за което свидетелства и политическата слепота спрямо тях, и страхът, че при решаването им ще се засегнат интереси и на радетелите за плоски данъци, и на новите ни вечни съюзници. Техните водачи все пак държат на вечните си интереси, сред които България е средство за запазване на господството с продължаващо изпомпване на наш човешки потенциал към тях и напомпване на търговските вериги с тяхна селскостопанска продукция за все по-малко оставащите у нас.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.