Прогресмени, спрете да шикалкавите с политиката по доходите!

Отсъствах от страната известно време, но завръщайки се, наблюдавам едни и същи проблеми и посредствени решения.
Многократно съм писал, анализирал, одобрявал или критикувал политиките по доходите на различни правителства. Правителството на „прогреса“ не прави изключение от това мое правило.
Най-голямата слабост на всяко ново правителство е, че то тълкува доходите като чисто икономически въпрос, а не и като социални отношения. Казано по друг начин, министерството на финансите доминира над министерството на труда и социалната политика. Или пък капиталът успява да наложи позициите си пред труда.
Въпреки могъщите фанфари на пиармените на новото прогресивно правителство, политиката на доходите остава впечатления за несистемна и хаотична.
Няколко бележки по този повод и предложения за систематизиране на политиките.

1. За минималната работна заплата

Минималната работна заплата (МРЗ) е базисен елемент в икономическата и социалната система. Тя не само определя харчовете (за спестявания – доколкото ги има на това ниво – няма нужда да се говори) на неколкостотин хиляди трудещите, но и е жалон за редица социални плащания. МРЗ е фундамент за сравнение на всички останали доходи, включително и за максималните доходи (заплати и печалби). В това си качество тя е социалноикономически фар за ориентация на позицията на всеки гражданин (наемен работник или предприемач).
Прогресмените обявиха предварително че МРЗ ще се определя по нова формула. Новата формула включва четири елемента, приети – неизвестно защо? – за равнопоставени. И отхвърля старата формула, базираща се на средната работна заплата (СРЗ).
Всеки ученик, завършил втори клас може да пресметне какво точно ще се получи по тази формула:
a.b.c.d = X
В случая е важното, че Х е точно определено число, а не вариации.
Ако се допусне че има вариации, например от Xt до Xt+1, или от МРЗ2026 до МРЗ2027, това би означавало само едно – формулата не важи! Или, още по-лошо, формулата не е вярна.
Ако прогресмените уважават собствената си формула, то МРЗ през 2027 г. трябва да е точно 672,80 евро, а не 660 евро.
И това е минимумът, понеже – ако пак се доверим на предизборните обещания на прогресмените, те се заканваха да намаляват неравенствата! Няма как да ги намаляваш, ако най-високите доходи растат много по-бързо от МРЗ, нали?!
Още една причина да се настоява за по-висок темп на растеж на МРЗ е индексацията на пенсиите по швейцарското правило. Може да се получи – а и така става – че пенсиите нарастват по-бързо от МРЗ, което е нелогично.

2. За най-високите работни заплати и доходи

Колкото и да оревават нелепите пазарници регулацията на максималните доходи (те били ефект от „невидимата ръка“ на пазара), тези доходи също са не само икономически ефект, но и социален жалон (най-малкото за неравенствата).
Държавата може пряко да регулира тавана на максималните доходи в публичния сектор, а непряко – в частния сектор.
В публичния сектор може да се допусне че е социално приемливо максималната работна заплата на президент/премиер да е, например, 12 пъти МРЗ, а не 120 пъти МРЗ. Т.е. 8 073,60 евро, а не 80 736 евро. Зависи от мнението на обществото (въпреки че е демокрация, обществото никой не го пита по този въпрос).
Същото правило важи и по отношение на пенсиите. Ако минималната пенсия е 347,51 евро, то 12 пъти по-високата ще е 4 170,12 евро. Казано още по-ясно, таванът на пенсиите ще е ежегодно подвижен нагоре. А не замръзнал без причина, както е в сегашната ситуация.
Що се отнася до доходите извън публичния сектор, обществото – чрез държавата – има мощен инструмент за социалноикономическа регулация в лицето на данъчната система. Става дума, уважаеми държатели на прогреса, за прогресивното данъчно облагане. Например, ако някой получава над 12 пъти по-високи доходи от базовата МРЗ, то за горницата определете данък от 15%, или нещо подобно.
За съжаление на мнозинството български граждани, елитът на българския прогрес в съдружие (волно или неволно) с олигархията, си е сложил пранги на ръцете и краката, обещавайки предварително „да не пипа“ данъчната система. Вероятно понеже е прекрасна!
И в следващия момент „пипа“ данъчната система, обявявайки данък върху свръхпечалбите.
Само че който не знае, данъкът върху свръхпечалбите е избирателен прогресивен данък, понеже правителството ще определя кой има свръхпечалби. И както може да сгреши, така и може да пропусне сектори със свръхпечалби.

3. Повече разум, по-малко проблеми

От птичи поглед са видими не само интелектуалният недостиг на част от прогресивния елит, но и вече ширещото се опиянение от успехите чрез постигнатото болшинство в Народното събрание, което лесно прокарва каквото му се поднесе от неформалното политбюро.
Не само опозицията в НС е наясно с тази ситуация, но и широкото гражданство (не става дума за маргиналните граждански „общества“).
Последиците са ясни: системно намаляване на доверието както в „Прогресивна България“ (особено ако само единици вкусват от прогреса), така и в пилота, който управлява самолета. Разумът изисква да се следва волята на мнозинството от българските граждани, които не се делят на русофили или русофоби, евроатлантици или проевропейци, жени или мъже, високи или ниски.
В този аспект бих препоръчал на пилота на българския самолет да се обърне към интелектуалния елит (все още има такъв, въпреки че сме в процес на деинтелектуализация) за повече мнения в малката управленска кошница с грижа, както и да промени курсът на самолета, което ще позволи на страната ни да избегне буреносните облаци и торнада, задаващи се в непосредствена близост.
Картината в най-развитите европейски страни – Германия, Франция, Италия, Белгия, Португалия, Испания и т.н. подсказва, че там има много гнили натрупвания, които не са по вкуса на обществото. От по-неразвитите европейски страни бих споменал Албания, където се оказа че има доста повече мъжественост, предизвикала фламинговата революция.
България трябва да избегне лошите сценарии. Все още има месец за смели решения.

От блога на автора