Протестите в Европа: Истинският глас на улицата чезне в отразяването от медийния олигопол
Тайните фондове на властите инфилтрират в тълпата провокатори със закрити лица, които биват представяни като левичари и имигранти, после лансират по телевизиите записи изключително на вандалите, за да изглежда тълпата като побеснял плебс, смесен с разглезени малолетни, които ги мързи да учат. А всъщност улицата, от която са взети въпросните кадри, говори за нещо съвсем друго: за поскъпване на живота и особено на жилищата и енергията, за прехвърляне на бремето на кризата върху губещите от нея
Чавдар Найденов
Барикада
За напоследък зачестилите уикенд-протести в Западна Европа: виждам доста стандартни действия на държавата. Тайните фондове на властите инфилтрират в тълпата провокатори със закрити лица, които биват представяни като левичари и имигранти (чувала се била чужда реч), после лансират по телевизиите записи изключително на вандалите, представяйки тълпата като побеснял плебс, смесен с разглезени малолетни, които ги мързи да учат. Т. е. екранът говори за спонтанна самопричинена анархия, за изблик на варварските инстинкти на низшите съсловия. За злоупотреба с правото на събрания и изказвания, изобщо с гражданските права, лекомислено дарени от благодушното началство. (Така че, ако тя не стихне, ще се наложи правата да бъдат ограничени. В интерес на самите размирни овчици).
А всъщност улицата, от която са взети въпросните кадри, говори за нещо съвсем друго: за поскъпване на живота и особено на жилищата и енергията, за прехвърляне на бремето на кризата върху губещите от нея. Тя сочи най-елементарни и лесни за дешифриране мотиви на привилегированите интереси и техните слуги, вместо наркотични видения за мюсюлмански завоевателен поход, или контра-обяснението – вездесъщи хибридни пипала на Демона (другото име на Путин). Досущ като „кайзеровата агентура“ през Първата световна война или „болшевишката зараза“ при подготовката на европейския фашизъм и Втората световна война.
Тъй като са почти очевидни – не, ами очевадни – тези простички, по човешки разбираеми егоистични мотиви на върхушката, те трябва да бъдат маскирани. За да не рухне социалният строй, споен от самозаблуди. Затова на кадрите Улицата само си отваря устата, а вместо нея говорят репортерите и водещите. И повтарят едно и също.
Медийният олигопол триумфира.
Ако амазонските индианци суеверно се боят от снимане, за да не им откраднат душата, то народите на Европа имат пълно основание за съвсем същото опасение. Картината на ставащото във всяка отделна страна в ЕС е представена в останалите 26 страни членки като грозна химера, съставена от хиляди назъбени лица, просто защото елитите не могат да бъдат виновни за раздора. Те по дефиниция са най-богатите, значи най-добрите, мъдрите и достойните. (Понякога по-източните торби с пари е допустимо да се окажат лееекичко корумпирани, просто защото Западът е по дефиниция по-добър от Изтока).
Защото медиите, видимо безбройни и пъстри, са частна собственост на един и същи тесен кръг от супер-богати, за който криза просто не съществува. Даже се учудват. „Как тези хора не виждат, че борсовите ми индекси неотклонно растат? Слепи ли са!?“. Сит на гладния не вярва.
Наистина, за какво недоволстваме? Нима не виждаме, че те продължават да трупат пари дори по-бързо от преди? И докато избираме между Европа и странни десни радикали (от русокоса синеока италианка през хомо-фашист с избелена коса до женена в лесбо-брак с имигрантка от Средния Изток ксенофобка, храбро воюваща за традиционните ценности, до нашия идол Тръмп, повел умовете на човечеството с речник от 30 думи, като Елочка Шчукина –четете Златния телец – и т. н. Та те дори външно са „фрийкове“!) , те отдавна не са патриоти нито на Европа на нациите, нито на Федерирана Европа. А са трансатлантици, разчекнати като балерина над океана.
Но държавен съюз, без право на собствени публични сетива, съзнание, размисъл, дебат, решения, воля, ще се разпадне също така безсмислено и необяснимо, както необяснимо и грубо е бил съшит.
Все по-наглите карикатури на протестите и преследването на свободните мнения няма да предотвратят това.
Христо Ботев пише „Смешен плач“ по повод същото вестникарско лицемерие, каквото ни къса нервите и днес.
„Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.“
Писано е през 1871 година, по повод разгрома на Парижката комуна. Ботев е невероятен!
