Уволниха я, забравете!

Тези дни преподавателка по немски и руски в столично училище отиде на работа в нетрезво състояние. Сутринта. Странно, че никой не я спира още на входа на учебното заведение. Нито охрана. Нито дежурен колега. Странно е също, че никой от учителския колектив, иначе не оспорващ публично професионалните й качества, не й предлага да се прибере вкъщи. Странно е и поведението на директорката, която вместо да я качи на такси и отстрани от училище за деня, а после да поиска обяснение и реши какво наказание да й наложи, вдига на крак лекари, полиция и Столичния инспекторат. След всички тях или едновременно с тях - и медиите.
Не може да бъде оправдано поведението на преподавателката. Изискванията, очакванията и претенциите на обществото ни към учители и лекари не търпят компромиси. За друго става въпрос.
Защо за едно, макар и обществено укоримо поведение, станало публично достояние, изведнъж върху извършителя се стоварва мощта на цялата държавна машина. Инспекторат. Полиция. Съд. За къде по-големи прегрешения и то криминални, виновниците пърхат като волни птички сред нас, необезпокоявани от никого.
Проблемът е, че никой не попита тази педагожка, която освен учител е и родител, отглеждащ сам трите си деца, какъв й е проблемът, как живее, как се справя и справя ли се въобще. Натрапеното от ГЕРБ ленторезно магистрално ежедневие дотам ли бетонира душите ни, че ги превърна в крепости за проблемите и несгодите на колегата, съседа, обикновения човек, изпаднал в беда.
Директорът на училището налага веднага санкция "уволнение" и се "смайва" от случилото се. Не си задава неудобните въпроси за собствения си контрол и за управлението на учебното му заведение. Или иска с показана "твърдост" да заслужи нечия височайша похвала. По този почин ние, гражданите, отдавна трябваше да уволним цялото правителство на ГЕРБ во главе с премиера, докарало ни всекидневни престъпления, африканска бедност и мизерия.
А може би е време да го направим.