01 Юни 2026понеделник05:45 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Ние пак сме тук

Идеята

/ брой: 141

автор:Стефан Продев

visibility 11770

... Минала през хиляди изпитания, тя е един от феномените в нашия обществен живот. Няма друга идея, пуснала толкова дълбоки и богати корени в народното съзнание. Корени на разума и сърцето, обичани и сечени, обединили около себе си десетки поколения.
Подета от няколко славни ентусиасти, оставили незаличима следа в обществената нива, тази идея не само възмъжа, но и се превърна в съдба на милиони. В историята й има всичко, което въздига и тревожи духа, помогнало на човека да осъзнае силата си и горчивата си орис. Дори и тогава, когато името й бе заплетено в недостойни дела и жестоки обществени деформации, нейната истинска същност запази своите добродетели. Не тя, а онези, които се опитаха да я превърнат в оръдие на злото, завършиха своя път на историческото бунище. За разлика от тях идеята остана обществения небосвод и продължава да свети там като звезда керванджийска. Мъчат се да я убият, да я окалят, да я свалят, но огънят й е по-могъщ днес, въпреки съмненията и раните тя е жива и ни води напред. Не към слава и богатство, не за власт и дребни услуги, а заради справедливостта и свободата, без които сме немислими. И заради онова високо социално съзнание, което ни прави частица от голямата човешка надежда.
Дълго време скъпата идея бе подлагана на догматичен терор и играеше ролята едва ли не на държавна религия. Това я фалшифицираше и я правеше държанка на различни кастови интереси. Тогава не я обичаха, не й вярваха, но я използваха. Сега е съвсем друго.
Днес тя е отново пламък, който, без да опожарява душите, топли съзнанието. Обърнала се назад към своето родно гнездо, тя ни прави още по-близки на хората, които я посяха в българското сърце и които загинаха под червеното й знаме. На отците и на героите. На всички, които я превърнаха от малка книжка в Голгота на истината. Превратното време, в което живеем, пълно със социални драми и лъжливи химери, още веднъж доказва, че няма по-хуманна и по-възвишена идея от нея. По-ясен пътеводен знак от принципите и морала й. Затова рождения ден на идеята с всяка изминала година става празник за все повече и повече хора. За всички, които усещат с кожата си, че животът отново иска да ги пороби и похити в името на груби и алчни апетити. В този смисъл звездата й се въззема с нова енергия, обещаваща на изтерзаните и обезверените трудни, но верни стъпки по пътя на общественото спасение. Нека вилнеят бури и нека вият зверове. Социалистическата идея не се страхува от нищо. Не се страхуват и чедата й, които я пренасят от поколение в поколение не като обикновена реликва, а като кръст и съдба.
Измъчена и разрушена, лъгана и потисната, България е честита, че идеята, зачената сред камъка на Бузлуджа, е жива. Че славният хайдушки връх продължава да я люлее в скута си. Че орлите и буките още помнят първото социалистическо слово, произнесено под сенките им. Тук легендата и историята се сливат, за да родят безсмъртието. И онази вековна епопея на духа и храбростта, която създаде мислители и борци, поети и трибуни, без които най-новата българска история е немислима. Ето защо социалистическата идея заслужава не само нашата гордост, но и нашия поклон. Тя пренесе народа ни далече напред и от класов роб го превърна в осъзната обществена сила. Научи го не само да се бори за своите права, но и да се чувства неделима част от света. Никоя друга идея не е успяла да сътвори у нас такова полезно чудо. Затова идеята, тръгнала от Бузлуджа и стигнала до наши дни, е неизтребима. Народът я носи в себе си като семе, като плод, като рожба и никога няма да я откъсне от душата си. Както Бузлуджа не може да се откъсне от Балкана.

30 юли 1994 г.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ