23 Май 2026събота06:07 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Уморените пътища на Петър Доневски

Разказите от новата му книга са достоверно свидетелство за времето, за автора и неговите съвременници

/ брой: 126

автор:Велин Георгиев

visibility 6791

На най-хубавия български празник - 24 май - денят на духовността, по пощата получих сборника с избрани разкази "Уморени пътища" от врачанския писател Петър Доневски. Приех пратката като поздрав за този светъл празник на духа и затова останах насаме с книгата. Кой друг, ако не всеки сам, докато е на белия свят, не напомня за себе си на света, в който живее, с това, което е направил и което в дни на равносметка не може да не каже: Ето това съм... По-добре вижте... Такъв е жестът на Петър Доневски към читателите с избраното томче с документални разкази за българското село. Наричам разказите документални и мисля, че този акцент се налага от само себе си. Навлезеш ли в света на Доневски, смятай, че си вече в неговия Белослатински край, сред живописната природа и работливия народ, сред цялата пъстра палитра на трудовите делници на хората - всички грижи и радости, всяко нещо е пред погледа на автора и на неговия читател.
Името на Петър Доневски е добре познато на литературните му събратя в страната. И на четящата български текстове прослойка българи. Защото стотици очерци, репортажи и разкази са излезли изпод перото на този талантлив разказвач, който превръща фактите от живия живот в литература. Затова смятам, че почти са невидими границите между разказа и очерка, а понякога и репортажа. Това се дължи на природната даденост на автора - да говори благо, премерено, сладкодумно, защото има проницателно око и чувството му на летописец на протичащия живот в неговото време и времето на земляците му не го напуска, той е стопанинът на този живот. Ето затова нарекох разказите му документални. Мисля, че това е заслужен комплимент. Още повече във времена на градеж и на разруха. Разказите на Доневски са зафиксирали живота отпреди и след погрома над селското ни стопанство. Промяната в обществената система се оказа природно бедствие за българското село и неговите люде.
Няма защо да преразказвам разказите, те са красноречиво четиво и не случайно на първата страница на сборника има няколко цитата от рецензии за този автор през годините, в които е бродил по своите пътища в отрудените си делници. Тези цитати звучат като епикризи. И за автора, и за времето, и за нас, които сме негови съвременници. Затова ще си позволя да се спра на някои от тях.
Писателят Стефан Поптонев, който живееше и пишеше за българското село с любов и благодарност, движейки се в пластовете на селския живот, е подчертал, че изворите, от които черпи живителна влага авторът, не се намират през девет земи в десета. Те са в неговия роден край. Значението на създаваното от него нараства още повече, като се има предвид, че голямата традиция на нашата литература е именно да се занимава и отразява живота на обикновените хора. Защото това е зърното и коренът на България, това е солта на живота... Светла да му бъде паметта на Стефан Поптонев! Той беше един предан човек на този живот, за който говори за Доневски. Но това се отнася в пълна мяра и за него. А защо не и за мен, и за Драгомир Шопов, който също смята, че разказите на Доневски не са съчинени, че са късове от преживяното, преосмисленото, те са едно достоверно свидетелство в художествена форма за трудния път, който сме изминали. Такива са оценките и на Петър Динчев, и на проф. д-р Връбка Орбецова, която смята, че малко утвърдени писатели с такава нежност и вещина са предали и одухотворявали селския пейзаж...
Прочитайки сборника-равносметка, който излиза около негова годишнина, въздъхвам с облекчение и удоволствие от полувековната творческа и житейска диря на един от тружениците на плодородната българска нива - художествената литература. Затова смятам, че уморените пътища на Доневски са дали един сладък плод и той е поредното доказателство, когато животът става литература, а литературата - живот.
------------
Авторът ще гостува на НЛС "Старинният файтон" на 7 юни от 18 ч., където ще бъде представена новата му книга.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ