24 Март 2019неделя15:45 ч.

Здраве

Умната с витамините

Репутацията на "С" при настинки май е съмнителна

/ брой: 250

автор:Аида Паникян

visibility 815

Модерно е да се пият витамини - за бодрост, за здраве, за... изобщо. Но новите теории в световната медицина твърдят, че ударната терапия с хапчета не ни прави по-устойчиви на болести, нито по-работоспособни. А и приемането им под формата на добавки не може да замени здравословното хранене. Пълноценната храна съдържа множество важни и необходими вещества, които липсват във фармацевтичните препарати.

Коренът на думата витамин води началото си от латинското живот. 

Пръв за тях говори през 1880 г. руският учен Николай Лунин, но названието им дава полският учен Казимир Функ през 1911 г.   

Организмът може сам да произвежда само витамините Д, Н и К, а останалитe си ги набавя чрез храната. 

Мнозина, чели едно-друго за витамините, сами си поставят сериозната диагноза "имам авитаминоза" и си купуват бурканчето с таблетки от аптеката или супермаркета. Но малцина знаят, че предозирането им може да има опасни последици. 

Витамините биват мастноразтворими (А, Д, Е, К) и водноразтворими (С и група В). При бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. потребностите от витамини са по-големи, но колко точно - преценява лекарят. Недостигът или липсата им води до болестни състояния - хиповитаминозни и авитаминози, а прекомерният прием (главно на А и Д) - до хипервитаминози. 

Например витамин А се среща в растителния свят като провитамин (B-каротин). Съдържа се повече в зелените зеленчуци. Приет от човек, провитаминът се превръща в черния дроб във витамин А. От зеленчуците най-много провитамин А се съдържа в спанака, листната салата, зелето, морковите, доматите, зеления боб, копривата, зеления пипер и др. Витамин А се среща в готов вид само в животинските продукти - рибено масло, мляко, масло, черен дроб, жълтък от яйце и др. Складира се главно в черния дроб. При недоимък на витамин А най-напред се повяват общи оплаквания като отпадналост, лесна умора, липса на апетит. У малките деца и подрастващите растежът спира. Устойчивостта спрямо инфекции особено на лигавицата на дихателните и пикочните пътища намалява. Най-ранната и характерна проява на недоимък на витамин А е т.нар. кокоша слепота (хемералопия). В Международния класификатор на болестите недоимъкът на витамин А има нарочен код - МКБ-Е50 с 10 подкода. При хипервитаминоза се появяват се болки в корема, костите и ставите. Типичен признак е нощното потене, главоболие, придружено с гадене и повръщане, косопад, цепнатини в ъгълчетата на устата, чупливи нокти, сърбеж по цялото тяло.

Предозирането с витамин Д може да причини различни видове гастроинтестинални проблеми и дори да доведе до хиперкалциемия - състояние, което възниква при прекомерното усвояване на калция в тялото, обусловено от високата доза витамин Д. Често уриниране, формиране на камъни в бъбреците са едни от признаците на прекомерен прием на витамин Д. 

Сред причините за недостиг на витамин Д е недостатъчното излагане на слънце (90% от витамина се доставят в тялото от слънцето, 10% от храната). При децата недостигът му води до рахит, а при възрастни - до остеопороза. Вече е доказано, че ниските серумни нива на този витамин са тясно свързани с появата на сърдечносъдови заболявания. Учените свързват недостига му с появата на рак, на псориазис, на невропсихиатрични разстройства и пр. 

Пълководецът при образуването на съединителната тъкан

- витамин С, трябва да се приема не повече от 60 мг дневно. Изключение правят бременните и кърмещите майки, при които дозата може да е съответно +20 и +40 мг от допустимата. Известно е, че без витамин С  организмът не може да усвоява кръвообразуващите елементи фолиева киселина и желязо. Японски учени от Института по геронтология и Университета за медицина и стоматология в Токио, под ръководството на Акихито Исигами са установили, че ако витамин С в организма е в недостатъчно количество, води до мутации и увеличава риска от различни заболявания, а общото стареене се ускорява до 4 пъти. Все пак, 

ако подсмърчате, витамин С не е лечението

твърдят американски специалисти от Националния институт по здравето (National Institute of Health) на САЩ. Те са обобщили резултатите от 55 проучвания. Заключението им е, че дори в дози над 2 грама дневно не е ефикасно срещу проявите на настинка. "Наистина изключения има, но 6 изследвания, които свидетелстват за това, са извършени чрез наблюдения на хора, поставени в екстремни състояния - силен студ, продължителен престой навън през зимата, спортисти. При тях витамин С в никакви дози не показва намаляване или съкращаване във времето на симптомите, твърдят учените. Те припомнят, че предозирането с витамин С (над 1 г дневно) може да предизвика гадене, стомашни болки, диария и образуване на бъбречни камъни.

Американските учени същевременно подчертават, че редовното всекидневно приемане на достатъчно количество витамин С (над 100 мг дневно) има положителен ефект върху организма, когато му се налага да се пребори с настинка: "При децата намалява продължителността на заболяването с около 14%, а при възрастните - с около 8%".

Освен това хората, преживели белодробна емболия, не бива да приемат витамин С, тъй като той сгъстява кръвта.

Други проучвания, изследващи ролята на витамин С при сърдечносъдовите заболявания, остаряването, рака, вируса на ХИВ, катаракти, здравето на кожата и други физиологични и патологични състояния, сочат че той може да помогне в защитата срещу рак на хранопровода, устата, стомаха, панкреаса и може би на матката, дебелото черво и гърдата.

Апартаментът

автор:Павлета Давидова

visibility 1425

/ брой: 56

Полюсите на българската фило-фобия

visibility 416

/ брой: 56

В Испания няма давност за фашизма

visibility 460

/ брой: 56