"Учителят по фехтовка" на Александър Дюма излиза за първи път на български

Загадка и до днес остава това как, без нито веднъж да е посетил Русия, Дюма написва "Учителят по фехтовка" - един от най-реалистичните романи за времето на декабристите. Творбата е забранена от император Николай I, а Дюма е обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на владетеля.
"Учителят по фехтовка" излиза за първи път у нас в издание на "Персей" в превод на Мариян Петров. Романът е подробен разказ за историята на декабристите и въстанието им от 1825 г. Главният герой е млад французин, учител по фехтовка, който чува, че Русия е истинско Елдорадо за уверените в таланта си авантюристи, и решава да замине за Санкт Петербург. Пристигайки в града, попада сред местната френска колония и не му е необходимо много време, за да си състави мнение за сънародниците си, които виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха. Различна от тях е Луиза, на която той носи писмо от Париж. Отношенията с нея са сърдечни, топли и приятелски. Тя ще му помогне да се установи в града. Луиза го представя на своя приятел  и любим - граф Аненков, който истински и безгранично е влюбен в нея. Младият граф се превръща в негов покровител и му помага с препоръки и съвети.
Съдбите на тези млади хора са вплетени в епохата на мразения император Павел I и неговото петгодишно противоречиво управление, на император Александър I и Великия княз Константин, както и на най-малкия - Николай I. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки взаимоотношения, изпълнени с любов и омраза, вярност и предателство, себеотрицание и благородство.
Случайност ли е, че "Учителят по фехтовка" на Дюма е най-реалистичният роман за руските декабристи? Руски изследователи представиха любопитна хипотеза, която изглежда абсурдна, но е подплатена с логични доказателства. Според нея Александър С. Пушкин не загинал в дуел, а инсценирал смъртта си, след което се прехвърлил във Франция и там се превъплътил във френския писател Александър Дюма, припомня издателят Пламен Тотев.
Двамата са почти на една и съща възраст - Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма - през 1802 г. Приличат си и външно - мургави, с тъмни къдрави коси, с еднакви черти на лицето. Имат еднакъв произход - прадеди с африкански корени (на Пушкин - Ибрахим Ханибал, арапът на Петър I; на Дюма - чернокожа баба, робиня от Хаити). Приличат си и като характер, и като таланти. И двамата са бунтари, избухливи, независими, със свое мнение и готови да го отстояват независимо от цената, която плащат за това. И двамата вземат постоянно заеми и живеят широко на кредит, обичат жените и с леко сърце провокират дуели. И двамата знаят отлично и френски, и руски език, а Дюма превежда стихове на Пушкин на френски.
Според тази хипотеза Пушкин инсценира смъртта си през 1837 г., защото настъпва най-мъчителният период в живота му. Веднага след смъртта на Пушкин във Франция изгрява звездата на Александър Дюма. Първите появи на Дюма са 15 години по-рано, когато Пушкин живее на юг и няма свидетели на престоя му там.
В творчеството на Дюма може да бъдат открити и Пушкинови черти. Д'Артанян твърде много прилича на руския поет. Факт е, че Пушкин предизвиква 15 дуела. В образа на Миледи прозират чертите на Наталия Гончарова. Поетът се влюбва в Наталия, когато тя е на 16 години, на толкова е и Миледи, когато се омъжва за Атос. А реверанс за несправедливо нарочения за убиец на Пушкин Жорж Дантес е, че Дюма го превръща в положителния герой от "Граф Монте Кристо" - Едмон Дантес.

Александър Дюма

Александър Пушкин