Циркът на вандализма
/ брой: 234
Живеем в интересни времена, точно като в китайското проклятие. Преди избори е особено интересно. През последните години взе да става и опасно. На този фон органите на реда често се оставят да бъдат въвлечени в медийния цирк, организиран от хулигани.
Свикнахме любителят на драма Волен Сидеров да скандализира, да заплашва, да размахва юмруци. В навечерието на изборни дати той винаги успява да въвлече медиите в драматичните си вопли как не бил хулиган, а някой се опитвал да му скрои шапката. Това изобщо не му пречи периодично да размахва юмруци пред органите на реда. Въпросът е защо държавните органи се оставят да бъдат пешки в медийното шоу на Сидеров, за когото и лошата реклама е реклама?
Само преди дни кандидат за общински съветник скочи на бой срещу журналисти. За по-малко от 24 ч. главният прокурор му поиска имунитета, побойникът се предаде в полицията и дори бе тикнат зад решетките. С какво Сидеров е по-различен? Защо се наложи говорителят на прокуратурата, главният секретар на МВР, шефът на полицията и кой ли още не да се строят в редичка и дадат специален брифинг как някога щели да му отнемат имунитета? Така само наляха вода в мелницата на Сидеров, накараха го да се чувства специален и насочиха прожекторите към бледото му лице. Дадоха нови минути безплатна слава на него и залязващата му партия. А за затвор, въпреки предишните му провинения, никой не отваря и дума. Явно има значение дали обвиненията са срещу ромски бос, кандидат за общински съветник или срещу псевдопатриотизиран депутат. Може би не стои добре пред камерите? Поредният пример за закъсняло правосъдие и двоен аршин.
Почти по същото време, в центъра на София, от третия етаж на централна сграда, някой метна бутилка с вода по протестиращи срещу ТТИП. Не става въпрос за гражданска позиция, а за гаменска проява. Отново миницирк, породен от хулиган, решил да се направи на интересен. Човек, който дори не си е направил труда да помисли до какво може да доведе удар по главата от такава височина... Още някой, който очаква да му се размине.
Вандализмът започна да увлича все повече хора. Ако боядисването на паметници в розово се тълкува като нетрадиционно изразяване на политически послания, няма как младите хора да правят разлика между поругаване на историята и изкуство. Докато за хулиганството на един се полагат наказания, а друг се разхожда необезпокоявано от едно телевизионно студио в друго, няма как да очакваме децата ни да растат с уважение към реда и закона. Не е нормално някой да застрашава живота на другите, само защото не му харесва, че протестират близо до дома му...
България не се нуждае от поредните хора с костюми, даващи брифинги. Има необходимост от твърдост към нарушителите и справедливи наказания - според деянията им. Тогава страната ще спре да бъде като цирк, дирижиран от гамени.