Църквата почита на 15 октомври преп. Евтимий Нови. Св. Лукиан, презв. Антиохийски

Евтимий Нови се отдал на постнически живот

За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея. Не са известни подробности: кога се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благочестив човек. Прекарвал живота си в честно съпружество. По едно време душата му така се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня в непрестанна молитва, в пост и труд. Големите му подвизи удивили ангелите. Изплашили демоните. Монасите от околните места го избрали за началник и учител. 

Св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век 

Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил син на богати и знатни родители. Получил прекрасно образование. Родителите му го готвели за светска служба. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога. След смъртта на родителите си раздал на бедните своето богатство и заживял строг подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Антиохийските християни го поканили да стане свещеник в техния град.
Като антиохийски свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, проповядвал вдъхновено Евангелието. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което сам бил преподавател. В своя духовен живот Лукиан постигнал голямо съвършенство. Неговите мирни и полезни знания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което предприел в началото на четвърти век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена ярост нападали епископите и презвитерите.
Славата на Лукиан като проповедник на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никомидия. Гонението било твърде силно, особено в Никомидия и Александрия. Мъченически били пострадали вече св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски. Лукиан бил осъден на заточение и изтезания. Неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предишните си трудове.
Гонението обаче пак се усилило след смъртта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до лудост в своята ярост против християните. Безстрашен и смел, презвитер Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология-защита на християнството. Затова бил арестуван и предаден на големи мъчения. 
Наближил празникът Богоявление. Светият мъченик вече чувствал, че смъртта му е близко. И с радост я очаквал. Силно пожелал да се причасти за последен път заедно с братята по вяра. Християни, духовници и миряни успели да влязат в затвора. Донесли хляб и вино. Обкръжили лежащия мъченик вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен престол. И така извършили светата Литургия.
На другия ден императорът пратил свои слуги да видят дали Лукиан е още жив. Едва дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:
- Християнин съм!
И тъй предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 г.