Църквата почита на 12 февруари св. Мелетий, архиеп. Антиохийски. Св. Антоний, патр. Константинополски

Мелетий единодушно бил избран за архиепископ на Антиохия

В IV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий. Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи. Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В много градове имало по двама епископи - православен и арианин. Сред тия трудни обстоятелства Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия. Мелетий проповядвал в храма и почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор.
Туй всенародно изповедание на православието силно разгневило арианите. Един от архидяконите, привърженик на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата. Тогава архиепископът вдигнал ръката си и показал на народа трите пръста в знак на Светата Триипостасна Троица, и след това, като свил двата пръста, показал един, като с това означавал едното Божество. Православните почнали гръмко да изразяват радостта си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а разгневените ариани изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал необикновена кротост и постоянно се стараел да усмири разприте и враждата. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който бил дошъл от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още твърде млад, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата.
Арианите убедили император Констанций да свали св. Мелетий и да го прати на заточение в Армения, а сами си избрали епископ измежду арианите.

Мелетий бил в изгнание до самата смърт на Констанций

Подир него на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики, който с най-голямо усърдие служел на езическите богове. Юлиан обявил пълна веротърпимост, върнал от изгнание всички заточени епископи. Но разприте между православните огорчавали Мелетий и той с кротост се стараел да въдвори мир и съгласие.
Скоро подир това Юлиан загинал във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето съгласие с догмите, утвърдени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил наследен от Валент, ревностен привърженик на арианството, и Мелетий отново бил изгонен от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий отново започнал да ръководи паството си.
Не много преди смъртта на Мелетий на императорския престол встъпил Теодосий Велики и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпоредби, чрез които заслужил прозвището Велики. Теодосий свикал в Цариград Втория вселенски събор в 381 г. Между другите епископи бил повикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да председателства събора. Той с твърдост защитавал истинските догми на вярата. Умрял в дълбока старост преди свършване на събора. За председател на събора бил назначен св. Григорий Богослов.