Царедворци втора употреба в акция

Смятах, че нищо в нашия политически живот няма вече да може да ме изненада. На какви ли не превратности се нагледах, какви ли не нравствени падения не видях. Едни и същи хора единия ден викат с умиление "Осанна", на други ден яростно крещят "Разпни го!" Довчера комунисти, предани до смърт на партията и народа, днес, сетили се, че някой в рода им бил пострадал от комунистите, яростни антикомунисти. И все пак успяха да ме изненадат.
В пресата се появи  съобщение, че група лица възнамеряват да препогребат в България тленните останки на бившия български цар Фердинанд. Съобщението не просто ме изненада, то направо ме смая. Не ни ли стига един жив Кобург, та сега трябва да ни пратят и един мъртъв? - питах се. Очевидно е намерението, като реабилитират  Фердинанд, да реабилитират цялата династия на Кобургите. Няма да успеят. Фердинанд е дълбоко затрупан под своите грехове, от които, каквото и да правят, няма да могат да го изровят.
За да ни накарат да повярваме в положителния баланс от царуването на Фердинанд, царедворстващите историци ни сочат обявената по негово време независимост на България. Но нищо, дори и независимостта на България, ако приемем, че тя в някаква степен си дължи на Фердинанд, не може да уравновеси историческите везни. От другата страна на везните тежат със страшна сила две жестоки национални катастрофи, за които вина носи преди всичко Фердинанд.
Първата национална катастрофа преживяваме с Междусъюзническата война. Именно Фердинанд на 16 срещу 17 юни 1913 г. самоволно разпорежда 4-та и 2-ра българска армия да предприемат нападение срещу бившите съюзници. Изтощената в Балканската война българска войска не успява да се справи с обединените сили на Гърция, Сърбия, Черна гора, Турция, а накрая и Румъния. Катастрофата е ужасна. Съгласно Букурещкия мирен договор Румъния ни отнема Южна Добруджа, Сърбия получава Вардарска Македония, а Гърция - Егейска. За България остават близо стоте хиляди загинали, ранени и изчезнали в двете войни българи и попарената надежда за национално обединение.
Още по-тежка е националната катастрофа в резултат от участието на България в Първата световна война (за България от 14 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г.). Фердинанд и правителството на Радославов отхвърлят крайно благоприятните за България предложения на страните от Съглашението, за да я обвържат с Централните сили. И с Ньойския мирен договор България бива буквално разпокъсана. Тя губи Западните покрайнини, излаза си на Бяло море и редица други територии (общо 11 278 кв. км), заплаща репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка и понася редица тежки контрибуции. Нанесен е непоправим удар на националната идея. Изключително тежки са човешките загуби.
Фердинанд, основният виновник за тези непоносимо тежки катастрофи, бива сурово наказан. След пробива при "Добро поле" разгневените войници се вдигат на бунт и тръгват към столицата, за да въздадат справедливост. В Радомир България е обявена за република. С помощта на немските войски въстанието е смазано, но бунтовният дух остава. Фердинанд е принуден да абдикира и напуска страната. Всъщност той е прогонен от нея. Сполетя го съдбата, която му предсказа великият Александър Стамболийски. Той наистина не загуби главата си, но загуби престола си, загуби - веднъж и завинаги - и земята, върху която толкова години бе царувал. Такава е съдбата на монарсите, когато нарушат обществения договор с народа си. Прегрешилите монарси ги прогонват, нерядко ги гилотинират, а имотите им ги конфискуват. Тук code civil не важи.
Заслужава да се отбележи, че Фердинанд  остава извън България не само по волята на българския народ, но и по волята на собствения си син. Борис III категорично отказва да позволи на баща си да идва в България - по какъвто и да е повод. Фердинанд не идва в България дори и за погребението на Борис III. Очевидно е, че в това отношение близките на Борис III - съпругата му, неговият брат и сестрите му, са се съобразили с неговата, на Борис III, воля. 
Фердинанд не бива да бъде връщан в България.   Осъден на вечно изгнание от българския народ, той трябва да бъде оставен там, където се намира. Това е и по-човешкото решение. Всъщност тленните му останки са тъкмо там, където трябва и да бъдат - на негова родна земя, на земята на неговите предци, в замъка Кобург. Какво лошо има в това мъртвият да намира покой сред своите деди и прадеди? В България духът му ще се бори во веки веков с тежки кошмари.
Искам да призова ония, които възнамеряват да препогребат тленните останки на Фердинанд в осакатената българска земя, да попитат хилядите  наши войници, загинали в Междусъюзническата война, в Първата световна война и във Владайското въстание, дали биха искали редом с тях да лежи и Фердинанд. Аз самият няма да ги питам, защото зная какъв ще бъде техният отговор.
Сега, накрая, нека ви кажа това, което предполагам, че вече знаете: за препогребението на Фердинанд царедворците втора употреба са създали Национален инициативен комитет, оглавяван - от кого, мислите? Ами от вечната Амбър, което ще рече от Гиню Ганев.
Много се надявам, че всичко това няма да стигне до Пенчо Кубадински, някога председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Ще се обърне в гроба си човекът, като разбере какви работи ги върши Гиню Ганев, същият този Гиньо Ганев, който в ония години тичаше да му държи палтото.