"Цар Шушумига" от чекмеджето до сцената

"Цар Шушумига" от Константин Илиев, представление на Даматично-куклен театър "К. Величков" - Пазарджик, гостува на сцената на Театрална работилница "Сфумато" на 23 ноември от 19 ч. Постановката е на Катя Петрова. Сценография - Рин Ямамура. Музиката е последната работа на Румен Тосков-Рупето. В ролите ще видим актьорите  Захаринка Терзиева, Диана Досева, Добрин Досев, Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Гроздан Даскалов, Тодор Танчев, Веселин Мишев и др. Спектакълът на К. Илиев звучи изключително актуално в духа на съвремието ни в интерпретацията на куклената режисьорка Катя Петрова.
Пиесата е написана през паметната 1968 г. Това е първата и сценична реализация. "Цар Шушумига" е като че ли отправната точка, от която Константин Илиев тръгва към другите си пиеси и става летописец на разпада, на социалния, нравствения... всякакъв разпад, в който като риби в омаслена вода са длъжни да живеят невинни хора", пише Леон Даниел, "Летописец на безвремието", Предговор към "Пиеси" на К. Илиев, (1995).
Историята разказва как един режисьор попитал един автор: "Ти защо не вземеш да напишеш куклена пиеса. Трябва ми куклена пиеса." Авторът първо отказал. Той никога не бил писал за кукли. Само че светът по това време повече отвсякога приличал на театър. В Париж студентите си играели на революция. В Америка момчетата и момичетата си играели на цветя. В Прага някой си Дубчек си играел на демокрация. И авторът написал пиеса. Децата, че трябва да се забавляват, трябва, мислел си той, но нали в театъра ги придружават и възрастни.
Много забавно му се струвало на него, как по това време един дългонос човек от село край София си играел на цар. Докато четели новата пиеса, режисьорът и авторът много се смели. После вече, без да се смеят, я затворили в чекмедже. През същата година авторът бил написал друга една - тя пък само за възрастни. На нея актьорите в Бургас също много се смели и директорът пуснал заповед как да си разпределят ролите. След това авторът бил повикан в София от тези, дето много обичали да седят зад бюрата си и да гледат сърдито. Те хич не се смели, а дружно му се заканили с пръст и му посочили вратата. Двайсет и две години по-късно куклената пиеса била извадена от чекмеджето. Но  сега вече не било време за театър, било време за митинги. След още 20 години една режисьорка и една художничка, които отлично се разбирали с куклите, прочели забравения текст. И в Пазарджик той за първи път стигнал до сцена...
Режисьорът, който си поръчал навремето куклената пиеса, се казвал Любен Гройс. Заглавието е "Цар Шушумига". Авторът си е авторът. А пък годината била хиляда деветстотин шейсет и осма.