Цанко Дюстабанов - мъченик и герой

Борис КАМЕНОВ

Големият патриот, войвода и герой от славното Априлско въстание през 1876 г. Цанко Христов Дюстабанов е роден на 13 май 1844 г. в Габрово. Завършва начално и класно училище през 1862 г., след което продължава да учи френски, италиански и гръцки език. В периода 1863-1865 г. живее в Севлиево, като наглежда воденицата на баща си, с която по-късно изхранва брата и сестрите си.
През 1872 г. Дюстабнов заминава за Цариград. През 1873 г. учи в Роберт колеж, където чете много книги и периодични издания на различни езици. Увлякъл се и по английския. Когато се завърнал в Габрово, всички се възхищавали на авторитетните му преценки и познание на турските закони. Предложили му учителска длъжност, но отказал. Открил мъжки пансион в бащината си къща и станал "безплатен учител". Един от учениците му си спомня: "Той дотолкова владееше френски език, щото гледайки френска книга, четеше направо на български... Той имаше една дебела французка книга и много пъти вечер ни четеше много работи..."
През 1875 г. Дюстабанов е избран за училищен настоятел. По това време постъпил на платена работа като член на габровския турски околийски съд. Когато през пролетта на 1876 г. в революционните комитети влизат будни младежи и започва трескава подготовка за въстание, макар че се досещал за революционните дела, Цанко Дюстабанов все още стоял настрана. Не бил привърженик на революционния път. Според него не трябвало да се вдига въстание, защото имало възможност империята да бъде превзета от българите "отвътре".
В дните на всеобщо въодушевление и опиянение при подготовката на предстоящото въстание, под влияние на разказите на неговия най-голям приятел Димитър Видинлиев, у Дюстабанов

настъпва решителен прелом

във възгледите му и той се свързва с революционния комитет. Приятелят му Виденов го препоръчал за представител на общото събрание на Първи революционен окръг в Горна Оряховица на 25 април. На срещата между Дюстабанов и членовете на Габровския революционен комитет, след като изслушал пламенните слова на най-влиятелните габровски съзаклятници, Цанко казал: "След всичко, което ми казахте, за мен остава да избирам едно от двете - или да ви предам на властта, или да тръгна с вас. Предпочитам подирното." Комитетските членове се стреснали, но всички замълчали.
В навечерието на въстанието Цанко Дюстабанов облякъл въстаническа униформа, запасал сабята, която му се полагала като войвода, взел пушката и бащиния си револвер. Сборният пункт на съзаклятниците бил Габровският манастир. До вечерта на 1 май 30 четници начело с Дюстабанов напуснали Габрово и тръгнали към с. Етър. Тъй като очаквал повече въстаници, Цанко с разочарование заявил: "Тия, които скъсаха по 3 чифта обувки да агитират, в решителния момент се отрекоха от бунта."
В с. Етър към него се присъединили 12 души, а от Нова махала - 37. С уголемената чета Дюстабанов се насочил по течението на р. Янтра, през колибарските махали, където ги очаквали въоръжени въстаници. В манастира пристигнал с чета, състояща се от 137 души. Заедно с 82 души новодошли от Габрово събраните общо 219 въстаници били разпределени в 7 бойни групи с началници на всяка от тях. Липсвал обаче цялостен план за действие. Това станало причина за разногласия. Имало предложение да се нападне Габрово, да се въоръжат там с пушки от сраженията с победения противник. Надделяли настояващите да тръгнат по Балкана, да се съединят с въстаниците от севлиевските села и оттам - към Трявна и Дряново, за да се срещнат с четата на поп Харитон и Бачо Киро.
След самоволна неорганизирана престрелка при среща на турска поща, охранявана от три заптиета, се оказало, че турците били извън обсега на действие на въстаническите кремъклийки и с лекота обстрелвали бунтовниците с далекобойните си пушки. Престрелката завършила без жертви и от двете страни, но въодушевлението на въстаниците се изпарило.
Дюстабанов трябвало да преглътне още едно огорчение. След тази престрелка от четата останали само 94 души, с които той поел към Топлеш. Скоро въодушевлението се повишило, тъй като към четата се присъединили близо 400 души. Една вечер, държейки реч, Дюстабанов твърдо, смело и убедително заявил: "Нам ни прдестоят два пътя - назад или напред. Въжето чака оногова, който се върне назад. А куршумът и ножът очакват оногова, който върви напред на бойното поле. Първият ще умре на бесилката, а вторият ще загине сладко на бойното поле.

Работата не е шега

Затова, който е решен геройски да умре за свободата на поробеното ни отечество, нека да мине под тази сабя."
Минали всички под сабите на Цанко Дюстабанов и Тотъо Иванов. Но същата нощ, тихо и незабелязано, голяма част от въстаниците  напуснали четата и се прибрали по домовете си. Останал отново с по-малко от 100 души, Дюстабанов без колебание повел хората към Бойновци. В местността "Мечкови чуки" към тях се присъединили 11 габровски въстаници.
Последвало ново разногласие между въстаниците. Някои настоявали да превземат Габрово с оръжие. Дюстабанов се противопоставил: "Да идем, ако искате, да запалим града и да го сринем до основи. Не ви ли е мила поне гимназията? Това е най-лошото, което можем да сторим." След това разделил четата на две групи. С едната тръгнал през Дебел дял и Гъбене за Батошево. Другата, водена от Георги Бочаров, поела през махалите Купен, Тумбалово и Стоките за Батошево. Четата на Дюстабанов се срещнала край Душевските колиби с четниците на дядо Фильо от Кръвеник и заедно се отправили за Ново село. Навсякъде били посрещани радушно.
За героичната епопея от 5 до 9 май 1876 г. на четата на Цанко Дюстабанов потомството знае малко, защото не е имало участник или апостол като Захарий Стоянов, който да я опише. След като паднал Кръвеник на 9 май, Дюстабанов се принудил да се изтегли към планината. Към връх Мара Гидик (Русалка) се отправили 72 съзаклятници. Последното героично сражение отново с ръкопашен завършек било на 11 май в местността "Рани бунар". Дюстабанов бил тежко ранен в дясната ръка. Въстаниците се пръснали в различни посоки. Вечерта на Мара Гидик се събрали 20 души, разделили се на групи, за да могат по-лесно да се измъкнат от преследващите ги черкези и башибозуци.
Дюстабанов останал заедно с Георги Бочаров и Христо Конкилев. Загубил много кръв, войводата изпаднал в треска. Гладни, изтощени от тежките сражения и дългия преход, въстаниците се промъкнали към Габрово с цел да се укрият в приятели и да окажат първа помощ на Дюстабанов. На 16 май малката група приближила с. Тодорчета. Случаен селянин от колибите ги приютил, нахранил ги и те възстановили силите си. Оттук нататък всеки се оправял сам. При Дюстабанов останали Георги Бочаров и Христо Моцков. Надвечер тримата в дъжд, вятър и студ пристигнали до колибите на Бойновци. Прекарали нощта на открито, тъй като не смеели да почукат на никоя врата.
Дюстабанов бил забелязан в Бойновци и предаден на властите от местни чорбаджии. На 18 май бил заловен и откаран в Габрово, а после - в Търново. За съдебния процес срещу него от Цариград бил изпратен Али Шефик бей. Била създадена комисия, която се отнесла с необходимото уважение към него (вероятно лицемерно) заради това, че е работел преди това с турците в околийския съд.
Пред съда Цанко Дюстабанов се държал мъжки, достойно, като истински патриот. От обвиняем станал обвинител. "Аз зная много добре..., че със сила ние не ще ви надвием, но зная още, че вие сте варвари и тирани... Нашата цел, прочее, е била..., само да ви предизвикаме да направите зверства... Нашата цел е достигната вече... Трябва да знаете, че цяла Европа се възмущава от вашите зверства и че тя скоро ще дойде да ви изгони от тука..." Със завидно самообладание Дюстабанов раздал на присъстващите парите, които били в него, и сам се качил на бесилката с думите

"Бесилката за мен не е позорна"

Обесили го на 15 юни 1876 г. в Търново.
Цанко Дюстабанов умира като мъченик и герой, но остава в пантеона на безсмъртните като един от най-образованите за времето си български патриоти и апостоли. Претърпял в рамките на въстанието метаморфоза на възгледите си за Освобождението на отечеството, той прегръща идеята за национално освобождение и се издига до висините на безсмъртието. За да остане в историята като един от най-добрите войводи от Априлското въстание. Постигайки заветната си цел - да предизвика европейското обществено мнение със своята саможертва и с кръвта на своите другари.


Цанко Дюстабанов

Паметник на Цанко Дюстабанов в местността Моровеците, Габровско