Трижди Папопогаленият

Три папи го галиха по болното място, но изцеление нямаше. Защото нелечима е неговата болест.
(Евангелие от...)

В началото бе словото Му.
За него сме "матр'ял". И се разбираме - и той е прост, и ние сме прости. Че го избираме. Когато в лето 2012-о от тази ера изрече думите за взаимната ни простотия, сал това ни липсваше. Ама на, пак го избрахме. Подценихме и него, и себе си. Що ли? Щот ни влече да живеем в режим на масова бездънна простотия.
Сега Той, Богопомазаният, вече е и Трижди Папопогален. "Три папи са ме галили по главата", изока се Височайшието пред Дейвид Камерън. "Включително и последният ли?", попита британецът. "И последният, да, ето го", посочи гордо Бащицата фотоса. Не по-малко лъскав от скорошния от китайска коприна.
Жива да не бях! Ама съм!
Епичен... зеленчук. Горката преводачка - гъне се как да прикрие епохалната трагедия. Камерата обаче снима, а от толкоз придворни шутове един не се осмелява да рече на баш шута, че показването на филмчето е тотален резил. Не би! Фелдфебелът с манталитет на новобогаташ с потури и цървули се размазва от кеф. Почти като мас върху филия. Щото е момче от село. Картофено момче. И ний сме от село, обаче не ядем доматите с колците. И не садим картофи по балконите... все още.   

И Словото беше у Него.
Той е Богът. На какво? На фризьорките, мутрите, чалгарите, таксиджиите? На момчетата с дебелите вратове, които носят анцузите с колани, за да има къде да си закачат мобилните телефони? Богът на простосмъртните простаци.
И словото е у Него. Не може да го наречете слово. Грехота е. Порнография е туй. Издевателство над езика. Гавра. Престъпление. Арогантно и просташко, дебелооко и перверзно.
Шестаци, простаци, кюфтаци... Поршета, мързеливци, банда некадърници. Къде сме тръгнали, пита Той от първо лице, единствено и непоправимо число. Телешки възторг - нахранете кучето с пържолки. А вий, протестиращите, още ли лапате кюфтаци? За едни винетки ли сте, палете поршетата. А оназ, със златните пръстени, къде е ръгнала срещу бедността?
Всеки ден - от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Съблича думите като проститутка. Безогледно и нагло. Триумф на проституцията на думите. И ни мачка постоянно. Бие на избори до спукване. Какво искате от такъв бияч? Култура? Такт? Възпитание? Интелект?
Нека говори.
Срам ли ви е? Трябваше да се срамуваме на 25 октомври. И преди година. Сега ще го помазваме. И ще го кръщаваме. Едни с псувни, други с жито, вино и елей. Ще го обличаме в бяло, ще Му целуваме краката, ще го галим по главата? Докога. Докато не инсталира простотията навсякъде. Тогава ще ни е все едно.
Срам ли ви е? А магнолията в двора на премиера дали се изчервява от срам? Сигурно не, не толкова, колкото обувките Му от крокодилска кожа. А вий, вий забравете за сланината, ракията и туршията. Скромните левчета към пенсиите от юли пазете, за да заредите с гориво поршетата, когато тръгнете към моретата. Той ще благослови начинанието. А сега? Направете си тиквеник, нищо че някои го отрекоха. И пак погледнете към онзи портрет, изтъкан от китайска коприна. Свети като Икона.
Защото е Трипапопогален. Кога? Къде? Не Го питайте. Не Го дразнете. Способен е да коли и беси за нищо. Милата преводачка на разговора с Камерън. Честта Му ли да спасява, службичката си ли... 

И Словото бе Той.
Богопомазаният говори. Всуе се срамите от словото му. Ама посланията били контракултурни. И инсталирали простотията. Е, така де. Да не сте очаквали друго? Какъвто човекът, такива и думите му. Каквато властта, такива и словата й. Каквито са словата на властимащите, такова става и обществото. Днес се възмущаваме, сърцето ни боли, скърцаме със зъби и пустосваме простащината Му, а утре? Утре всеки втори ще е като Него, а след още два дни - всички. Дали ще ни е срам тогава от Него? Паденията Му срамят народа. Но са и пример за подражание. Не е страшно, че си свиркаме чалга, горко ни, че позволяваме чалгарията да ни управлява, храни и убива. И ще дойде време, когато няма да ни е срам от Него, а от обществото ни.
Ликуй, народе! В началото бе Словото, а то е у Него! Смей се през сълзи и реви! Позор!