Триумфът на бедността

В една прелюбопитна английска класация за най-мразените личности във футбола, в топ 10 има и управленци, и собственици, и журналисти. Освен играчи, разбира се. Вътре са Кристиано Роналдо, Мишел Платини, че дори и Марадона. Няма го Меси. По-надолу срещнах имената на Силвио Берлускони и Алекс Фъргюсън. Излиза, че и там успелите са мразени. Някъде тук се сещам, че в един кралски двор казали, че и те са хора като останалите, след което се обърнали към народа със „здравейте, поданици“. Ама хората там, завалийките, още си ги обичат, едновременно мразейки ги заради начина им на живот и привилегиите.
Да видим как е в Татковината. Първо, у нас половината „успели“ не са такива нито заради самите себе си, нито заради това, че ги търси късметът, а заради трети лица. Всички знаете за какво говоря. Затова, според мен, на сто процента можем да приемем за истински успели само и единствено спортистите. Те са си заслужили успеха и това е във видимата част. В спорта няма невидима. Всичко е на показ. И състезателят, и резултатът му, който е отражение на положения труд. Територията ни обаче е онова, което е право пропорционално на нормалното. Затова мразените политици са в класацията на положителните рейтинги. И поукрасените такива, разбира се. Ами, ако обърнем традициите наопаки? И телевизиите започнат да пускат в емисиите си резултати от допитвания относно най-мразените политици. Това ще е триумфът на бедността, която вече се превърна в порок, срещу друг порок – политиката.
Иначе онзи ден чух неволно един разговор между творци. Или поне част от него. Знаете ли какво обсъждаха? Раздаваните у нас награди през годините. Във всички области. Точните им думи бяха – наградите са като хемороидите, получава ги почти всеки з....к! Пиша това, защото видях един норвежки юнак, който си завря гениталиите в спечелената от неговия отбор национална купа! В този случай къде отиват усилията на всички? В купата с гениталиите! Цинично е. Ама най-вероятно на този му е писнало на... купата. И за да не се чудите, ще наблегна на известния факт, че в Територията всеки ден на някой нещо му писва и пуска някоя част от телесната си маса в купата на другите. Всеки ден. А това вече излиза от рамките на бедността, за която стана дума по-горе. Повсеместно е. Жалко, защото все пак има хора, които печелят купи, които са пълни единствено с наивност. За спорта това е абсолютно гарантирано. За останалите казах, каквото казах. Нищо повече, но и нищо по-малко...