Тръбите като гумите

Някак между другото миналата седмица мина информацията, че България опира до вноса от Испания на тръби за новия водопровод, който трябва да свърже Мало Бучино и Перник. "В момента се организират около 300 тира, които ще доставят тръбите", обяви министърът на икономиката Емил Караниколов. Той  уточни, че част от тях още не са произведени, но било говорено с производителя на ден да доставя по 400 метра. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. 

А за да е колективно, ще се върнем в годините на "гадния социализъм". Тогава край гр. Септември беше разположен най-големият завод на Балканите за стоманени тръби. От неговата продукция е изградена 70% от газовата мрежа на страната до 1990 г. Сега го няма. Листовата стомана за тръбите се произвеждаше в друго съсипано предприятие - "Кремиковци", по оригинална технология, създадена в БАН. Статистиката сочи, че от 13 аварии с тръби у нас до 1990 г. всичките са станали с вносни и с нито една българска тръба. Но след 10 ноември заводът бе занемарен, защото работел с "остарели" технологии. Той бе окончателно закрит през 2012 г. и само за няколко седмици бе разкостен от братята роми. Сега пейзажът там е пустинен.

Подобни примери за съсипването на родната индустрия са безкрай. Вече едва ли някой помни, че например в комбината "Видахим" край Видин се произвеждаха 2 млн. автомобилни гуми, голяма част от тях безкамерни, по технология на "Пирели". Към тях трябва да прибавим и "обувките" за мотокарите и електрокарите, в чието производство страната ни беше световен лидер. С идването на демокрацията предприятието бе сринато за няколко години. Подобна бе съдбата и на най-големия на Балканите завод за плоско стъкло край Разград. Той отдавна отиде в небитието, но за сметка на това край Търговище се кипрят два нови турски завода за стъкло. Защо 80 на сто от зарзавата, млякото и месото у нас са вносни е отделна тема в същата посока.