Тотален шпионаж

Земетресенията биват малки като в Перник, големи като в Япония, и още по-големи като това, което предизвика Едуард Сноудън. Не мога да твърдя, че е руски агент или е бил манипулиран от Москва. Но в момента той се намира, по официални сведения, в транзитната зона на летище Шереметиево. Тайните, които той би могъл да издаде, са най-лошият кошмар за Обама. Това е до такава степен силен коз за Путин, че Вашингтон тотално се е оттеглил от териториите, които са интересни за Русия. Разговарях с посланици, които почти са отписали Украйна като част от геополитическата територия на ЕС в полза на Русия. Те ми казаха, че Вашингтон е престанал да оказва натиск върху съюзниците си, за да се подпише споразумението за асоцииране ЕС - Украйна, по време на срещата на върха на Източното партньорство в края на ноември във Вилнюс. Заради Сноудън цялата външна политика на САЩ е парализирана, твърдят дипломати.
Какви са тайните на Сноудън? Възможно е и той самият да не знае. Но със сигурност са с гигантски размери. Всички известни шпиони от недалечната история са изнасяли тайни, заснети на микрофилм или преснимани на ксерокс. Тази информация може да бъде сравнена с капка вода, докато тайните на Сноудън са качени на сървъри и могат да бъдат сравнени с океан. Освен това тайните, с които разполага Сноудън, не само свидителстват за това какво шпионира САЩ, но как го прави.
Всъщност Сноудън по всяка вероятност не е шпионин, а разобличител, whistleblower, както са казва на английски. Много вероятно е неговата мотивация да не е да навреди на САЩ, а да разобличи методи на тотален шпионаж, които му се струват неприемливи.
В ЕС реагираха като ощипани госпожици, когато Сноудън обяви, че САЩ шпионира съюзниците си и особено евроинституциите и най-влиятелната страна членка - Германия. Барозу нареди да проверят кабинета му за бръмбари. Смехория!
Факт е, че разкритията дойдоха във възможно най-неподходящия момент - когато ЕС и САЩ трябваше да лансират преговорите за установяване на безмитна зона ЕС-САЩ. Какво подозрително съвпадение! Затова в ЕС престанаха да се правят на госпожици и отидоха в САЩ, за да лансират преговорите, които се очаква да продължат поне две години. Въпреки че не е много гот да преговаряш, когато другата страна те подслушва. Без майтап, американците оставиха на седалките на делегацията на ЕС следния надпис: "Агенцията за национална сигурност предварително поздравява комисаря Барние за речта му. Защото четем всичките му имейли." http://twitpic.com/d3arbl
Когато стане гаф, но той е неудобен за всички, настъпва така нареченото дедраматизиране. (Има един подходящ виц за английската кралица, която пръднала пред посланиците, Димитри Иванов го разказа завчера). Появиха се достатъчно услужливи публикации, че всички всъщност пръцкат, тоест всички шпионират и четат имейли. Разликата е само в това, че някои са способни да го правят наистина глобално. Но при глобалния шпионаж рискът са глобалните провали и разкрития. Уикилийкс на Джулийн Асанж качи в интернет шифрограмите на американските посланици от близкото минало. Офшорлийкс качи в интернет част от информацията за собствениците на офшорните сметки. Учудва ли се някой, че изтичат толкова много сересета? Проблемът не е да подслушваш някого, въпросът е как да го "удариш" с получената информация, използвайки станала популярна у нас терминология.
Не искам тази статия да звучи антиамерикански. Шпионират и руснаците, и японците, и турците, и китайците. Китайският телекомуникационен гигант Хуауей е смятан от САЩ за заплаха за националната сигурност, въпреки че същият концерн е получил достъп до светая светих на телекомуникациите на много от страните от ЕС. В шпионажа има само едно правило - да не те хванат.
Дали нашата страна шпионира някого? Доколкото знам, разузнаването ни е унищожено от свои. Подиграват се на бившия му шеф Кирчо Киров с някакви проверки за злоупотреби. Почти не го познавам, разговарял съм с него веднъж, но със сигурност знам, че го обвиняват в нещо, което е физически невъзможно да е направил.
Знам също, че чуждите разузнавания гледат на България като на курорт, защото вместо те да ни шпионират, повечето ни политици тичат в посолствата да разказват тайните на държавата... 
Живял съм в чужбина по времето на студената война и съм закоравял - в личен план пет пари не давам, ако ме шпионират. Но шпионирането на журналисти се прави, за да се стигне до източниците им, за да бъдат "ударени". И Сноудън, и Асанж, и Офшорлийкс разчитат на журналисти и на тяхното умение да пазят източниците си. Вече усещам, че страхът да се обадиш на журналист стана повсеместен. Тази професия става все по-трудна в един свят, който Джордж Оруел блестящо описа през 1948 г., опитвайки си да си представи далечната 1984 г.