Тормозят пенсионери, взимали хляба на младите

Васка Пергелова

За мнозина служители в различни държавни структури да ходиш на работа означава по цял ден нищоправене. Но не само това. Трябва да умееш да се влееш в общия пейзаж на интригантство, клюкарстване и правене мръсно на другия. Човек, който няма нагласата за подобни неща, просто няма да оцелее там.
Преди време едно момиче, завършило една от най-елитните специалности в Софийския университет, на въпроса защо иска да я назначат на държавна работа, отговори: "Ами за да си клатя краката по цял ден".
Колкото и смешно и неестествено да звучи, това е факт и не е единичен случай. Сред другите неоспорими факти е и този, че на подобни служби винаги има един, който се изживява като нещо повече от шефа. Някой, когото не можеш да помръднеш в никаква посока, просто защото е близък или роднина на истинския шеф.

Ако си пенсионер - махай се

Голяма част от служителите са подложени на някакъв вид дискриминация на работното си място. Почти никой от тях не смее да направи или да каже нещо напреки, просто защото не знае, че има права, които трябва да се спазват.
Най-уязвими напоследък са пенсионерите, принудени да работят, за да изплащат заеми или други задължения, пък и просто, за да не живеят скотски. Някои от тях са подложени на постоянен психологически тормоз с цел да напуснат работа и да отстъпят мястото си на друг.
За тормозителите няма значение дали пенсионерът, изгонен от работа (но трудоспособен) утре ще може да си купи хляба.
Специални закони на ЕС защитават правата на работещите. Сред основните права в Европейския съюз е справедливото отношение към работещия. Незаконно е да се прилага дискриминация поради пол, възраст, увреждане, етнически или расов произход, религия, убеждения или полова ориентация. От 1970 г. досега са били приети 13 законодателни акта по отношение равните права на мъжете и жените на работното място. От 2000 г. към законите на ЕС са прибавени и други, които забраняват и дискриминацията по отношение на възраст.
За разлика от европейските си съграждани обаче българските работници нито знаят правата си, нито ги търсят.

И в България има закон

Правото да не бъдеш подлаган на дискриминация е ясно регламентирано в Закона за защита от дискриминация.
В чл.4 ал.1 е посочено, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
В този закон е дадено и определението за тормоз на работното място. Това е всяко нежелано поведение на основата на дискриминационните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
Да, закон има. Няма кой да го прилага. Пък и дискриминацията в нашето недоразвито общество често се подминава с думите: "А капризи, де!".