Топ по руски

Татяна Зикова

Доколко системата на управление на големи руски корпорации се е оказала уязвима пред глобалната финансова криза и колко дълго ще се усещат тези грешки? На тези и други въпроси се опитаха да отговорят авторите на годишния "Национален доклад по корпоративно управление", подготвен от Националния съвет по корпоративно управление.
В проучването са участвали 25 от най-големите руски фирми, чиито управители, изпълнителни директори, висши мениджъри и чуждестранни специалисти са били в ролята на експерти. Един от първите читатели на доклада стана бившият президент на Световната банка Джеймс Улфънсън. Ето вердиктът на авторитета в сферата на световните финанси: "Правилното управление на компаниите е също толкова важно за руската икономика, колкото и правилното управление на самата Русия".
"Российская газета" помоли да коментира най-дискусионните глави от доклада заместник изпълнителния директор на Националния съвет по корпоративно управление Игор Андрюшченко.

- В анкетите участваха и чужденци, работещи като топ мениджъри в най-големите руски фирми. Какво особено има в техните наблюдения?
- Мненията и оценките им невинаги са лицеприятни. Те обръщат внимание на строго централизираните методи на управление, основани на строга йерархия. Основните претенции се свеждат до неспазването на правата на миноритарните акционери, ниското ниво на отчетност пред всички акционери. Ето една от оценките на топ мениджър в голяма банка: "Големият бизнес в Русия се основава на властта, политическите връзки и корупцията".
Все пак се отбелязва, че в бизнеса навлиза ново поколение ярки мениджъри със западно образование, които спомагат за увеличаване на прозрачността във фирмите.
Доста от анкетираните са отбелязали, че след кризата ръководствата на много компании са осъзнали необходимостта от внедряване на качествена оценка на рисковете, от премахването на непрофилните активи.
Но при цялата нееднозначност на състоянието на управлението в частните фирми държавните компании, според мнението на участниците в изследването, засега изостават от тях по отношение на бизнес управлението.
- Сега мнозина критикуват рязко нарасналата роля на държавата в икономиката. Каква е позицията на анкетираните?
- 75% от участниците в изследването са убедени, че в перспектива това ще има негативен характер. Основният аргумент за "против" е, че в държавата се появява вътрешен конфликт на интереси като акционер и като регулатор, т. е. противоречие между социалните ангажименти и ефективността на бизнеса. Освен това засилването на присъствието на дръжавата във фирмите ще оказва натиск върху пазара и ще създава неравни условия за конкуренция.
- За пръв път се дава статистика за възнагражденията на топ мениджърите, в това число и по време на кризата. Какви изводи могат да последват?
- Руската практика на възнагражденията е лишена от скандалността на "златните парашути", които отличават западните компании. Това обаче съвсем не означава, че системите за мотивация в Русия не дават резултати. Според авторите на доклада възнаграждението остава, ако не "черна кутия", то поне със сигурност "сива". До голяма степен това се обяснява с това, че родното законодателство се отнася доста меко към разкриването на системата за бонуси. А самите фирми не бързат да разкриват тези данни. През 2009-а само 22% от тази информация станаха публични. Независимо от това на базата на публични данни за общото възнаграждание на ключов управленски персонал в 71 от 90 най-големи публични руски фирми успяха да установят, че средното възнаграждение на една компания е 16,7 милиона долара. Разликата варира от 1,4 до 106,5 милиона. Най-високите размери на бонусите са отраслите с най-голяма капитализация - банките, петролно-газовите компании и металургията. Интересно е, че 15 от 71 фирми са завършили 2008-а със загуби. Средното възнаграждение в тази група обаче е било 14,2 млн. долара. Това говори за доста слабата връзка между доходността на фирмите и доходите на управляващите ги.
Кризисните явления в световната финансова система вече предизвикаха засилването на държавното регулиране при бонусите на мениджърите. В редица западни държави се въвеждат допълнителни възможности акционерите да влияят върху размера на бонусите. Русия като цяло остана встрани от тези тенденции.