Да откриеш островите Уллънг-до и Докдо

Цецка ПАШОВСКА

Съвременният свят понякога ни кара да искаме да се откъснем от забързаното ежедневие и да се пренесем на далечен остров - безлюден, откъснат от света, но и даващ ни уют и сигурност. А представата на българите за Източна Азия е именно такава: далечна и екзотична. С всеки изминал ден интересът към корейската поп музика и култура нараства, но като скрит диамант Корея притежава неподозирани за нас богатства. Едно от тях е именно остров Докдо.

И тъй като приключенският дух е една от отличителните черти на българите, не се поколебах да поема на 10-часово пътуване от Сеул, столицата на Южна Корея, до безлюдния остров. Потеглих заедно с група студенти в ранни зори. Пътят до Докдо, намиращ се на 215 км от Корея и 250 км от Япония, минава единствено през остров на име Уллънг-до. След 5 часа изтощително пътуване с автобус най-сетне дойде време да се качим на кораб за Уллънг-до. Обратно на очакванията, останалата част от пътуването се оказа доста интересна. Животът ми в Корея ме бе научил, че където и да си, няма да останеш гладен, както казваме на български, но и че винаги ще се намери време за песен!

Вътре в кораба, освен че имаше хранителен магазин и няколко малки ресторанта, в които предлагаха риба и алкохол, караоке кабинките също бяха налице. Така наречените "норебанг" са малки стаи, в които срещу 5 до 10 лева (понякога и по-малко) можеш да пееш любимите си песни с микрофон. Но тъй като за мен това не представляваше интерес в този момент, предпочетох да се разходя по палубата, където се натъкнах на снимачен екип в процес на работа. Когато най-сетне акостирахме, благодарна, че съм стигнала жива и здрава, не предполагах какво ме зовеше оттук нататък. От спането на земята до гмуркането в океана - всичко това предстоеше да изгради цялостната ми представа за тези отдалечени острови, които са така обичани от народа.
Първия ден прекарахме изцяло на остров Уллънг-до. Като полуостровна държава, Корея е богата на малки острови и тъй като климатът оказва влияние, храната в различните региони се отличава, както и растенията, които виреят там. Диалектът също е възможно да се различава до такава степен, че човек от северната част не би могъл да разбере какво говори някой от южната. За наша радост всички ни посрещаха с широки обятия и усмивките преобладаваха повече от думите. Храната, която ни бяха подготвили да опитаме, беше отличителна единствено за Уллънг-до. Типично за корейския народ е, когато се сервира храна, заедно с нея да бъдат сервирани и "бан-чан" (разядки), които съдържат кимчи (ферментирало китайско зеле), кълнове, водорасли и други. Всички те са безплатни, както и водата, независимо дали си в скъп ресторант или не. Когато ястие се сервира, то обикновено е в средата и всички се хранят заедно, взимайки си от него. Споделянето е една от ценностите, които всеки кореец носи в себе си. В един от ресторантите за първи път опитах и листа от див чесън, като порцията е на стойност 50 лв. (40 000 корейски вона)! Освен морските дарове и дивият чесън, тиквата е още нещо, характерно за този край. От пица до "макколи" (вид алкохол, направен от ориз) с тиква - изобретателността на местните се оказа необятна.

Нашето пътуване имаше за цел да ни отведе до остров Докдо, който посетихме следващия ден. Преди това обаче имахме възможност да опознаем миналото на острова с посещението си в музея "Докдо" на остров Уллънг-до. До музея се стига с лифт, гледката от който спира дъха! А за по-смелите има и друг път, който минава през хълм, заобиколен от будистки статуи и храмове. Разбира се, че нито силната горещина и влагата, нито 10-часовото пътуване до острова можеха да ме спрат да изпробвам и двата начина. Наблюдавайки заобикалящата ме дивна природа, се поинтересувах за видовете животни и растения, които се намират на островите.
Черноопашатата чайка е птица, която се среща само в Япония и Корея. Нейна отличителна черта е, че защитава малките си докрай, тъй като няма нищо по-важно от семейството. Освен черноопашатата чайка, на острова вирее и цветето хегук, което оцелява дори при силни ветрове и студ, тъй като е ниско и има дебели листа. Оказа се, че то е само част от редките видове, които се срещат по тези земи.

На следващия ден остров Докдо, до който се стига с кораб от Уллънг-до, ни зовеше, макар и времето да не бе никак приветливо. Пътят дотам е близо 4 часа. Островът се състои от две части - Содо и Донгдо, като цялата територия бива охранявана от морска полиция. Влизането на острова не е така лесно, както предполагахме. Задължително е показването на личен документ за идентификация, а преминаването се извършва само при определени климатични условия, и то с престой на острова по-малко от час. За жалост, нашата група не успя да разгледа скалната загадка, представляваща интерес за мнозина, поради лоши метеорологични условия. Успяхме да хвърлим поглед, макар и от разстояние. Но чудните истории и въодушевлението на местните (всички със сълзи на очи и развяващи корейското знаме) засилиха интереса ми към Докдо. Запитах се какво ли се крие зад скалните образувания на стотици километри навътре в океана?
Разговаряйки с местните от остров Уллънг-до, разстоянието между Корея и България сякаш започна да се скъсява. Оказа се, че докато в България се гордеем с нашите нестинарки, Корея има свое културно наследство, което са жените "хеньо". За разлика от българките, ходещи по жарава, така наречените "хеньо" са жени, гмуркащи се в дълбините на океана, откъдето вадят различни скъпоценности. Колкото и невероятно да звучи, това е не само национално наследство, запазило се векове, но и начин за прехрана. Най-известни са "хеньо" на остров Чеджу - най-големия остров на Корея. По времето на японската окупация японски военни наемат част от жените "хеньо" и ги транспортират от остров Чеджу до остров Докдо, а по-късно те се заселват на близкия остров Уллънг-до, където пребивават до ден днешен. Това е само част от съкровището, което крият Уллънг-до и Докдо. А за да се гмурна изцяло в това приключение, още на другия ден се престраших да плувам в океана с шнорхел. Трябва да призная, че за човек, който не умее да плува, това мое решение тества смелостта ми. Надниквайки в дълбините на океана, страхът започна да изчезва, а вълнението ми се засили.
Дори да отидем на края на света, в чуждата болка и радост, в небето и океана винаги ще откриваме себе си и своите ценности. Тридневното ми посещение на остров Докдо и Уллънг-до разкри пред мен един нов свят, колкото далечен, толкова и близък до родината. А какви ли други тайни се крият под океанските дълбини, остава загадка, засега.