Теорията на хаоса

Теорията на хаоса е напълно приложима в българската система на здравеопазване. Там всеки прави каквото си иска и както си иска и в крайна сметка се оказва, че то е законно. Стига, разбира се, пациентът да си плаща. Количеството на "висококачествените" измами вече се оказва толкова голямо, че на човек му е трудно да повярва, че може да има лекар или болница, които просто да искат да излекуват болния. А такива има в България и те не са малко; има и страшно много млади лекари, чиято цел е просто да лекуват. При това - качествено и по най-съвременните световни критерии. 

Разбира се, капката катран в кацата с мед всеки знае какви резултати дава. 

Вината обаче не е нито на лекарите, нито на болниците. Както не е и на този, който е изял зелника. А на този, който му го е дал и респективно - на законодателството. Очевидно българското законодателство по отношение на здравеопазването е врата в полето, щом всеки го тълкува, както му е угодно. Множеството опити за реформа в здравеопазването се оказаха ялови, а голяма част от промените в нормативните актове от последните години не издържат в съда. Дори последните два опита за промени в модела на финансиране бяха обект на толкова много критики от толкова много страни, че едва ли скоро България ще изпълни някакви критерии на Еврокомисията или на Световната банка за намаляване на доплащането например.

Въпреки упреците, вчера факторите в здравеопазването сякаш за пореден път бяха силно изненадани от изобретателността на родните болници да си набавят парите от болните хора и техните близки, които по закон трябва да получават от обществената каса или от държавата. Очевидно пътят за лечение на тези шмекерии е един - сигнал до МЗ и "Медицински надзор" - сигнал в прокуратурата. Уви! Следва задънена улица (щом едни продължават шмекериите, а други се задъхват в придържане към закона, към морала и Хипократовата клетва). Отпушването на задънената улица е нишата за размисъл на управляващите.