Телефонните измамници се интернационализират

Преди дни майката на Тодор получава в София телефонно обаждане от непознат човек. Той й съобщава тревожната новина, че в завода на компанията "Гедеон Рихтер" в Будапеща, където от години като икономист работи синът й, е извършен терористичен акт. Избухнала е бомба, разразил се пожар, в който загинали петима, а десетки работници и служители, сред които е и нейният син, били с тежки изгаряния и рани. Наложителна била спешна трансплантация, за която трябвало да плати хиляди евро.
Майката естествено е в шок. Първата й реакция е да се свърже по телефона с Будапеща. Но телефоните на Тодор не отговарят. Нито личният, нито служебният. Тревогата й нараства. Опитва да се свърже отново - няма успех. През ума й минава вероятността съобщението да е дело на телефонни измамници. Но надделява майчината тревога - всеки ден по света стават какви ли не терористични актове, правителството на Унгария решително се противопоставя на налаганото от Брюксел приемане на бежанци от Близкия изток и Африка и нищо чудно точно Будапеща да е станала прицел на подобен наказателен терористичен акт.
Ненадейно майката на Тодор се сеща, че има моя телефонен номер и се свързва с мен в Будапеща. Опитвам се да я успокоя, до минути ще направя справка дали наистина е имало бомба в "Гедеон Рихтер", но най-вероятно е партенка, казвам, опит за изнудване от телефонен измамник. Докато разговаряме, вече съм се включил към информационния сайт на водещите новини и започвам да търся. Няма нищо, казвам й, но да стои до телефона, ще й звънна след десетина минути.
Не беше лесно да се свържа с "Гедеон Рихтер". Докато държах слушалката, автоматичният телефонен оператор ми обясняваше колко важно за тях е моето обаждане и как всеки момент ще бъда свързан. Чакането, няколкоминутно, ми се стори часове. Започнах да си мисля дали пък наистина там не се е случило нещо зловещо... Защото е недопустимо най-голямата фармацевтична и биотехнологична корпорация в Унгария да няма свободни телефонни линии.
Създадена през 1901 г. от фармацевта Гедеон Рихтер, фирмата поставя началото на развитието на унгарската фармацевтична индустрия. През 1907 г. Рихтер построява завод в Kьобаня, предградие на Будапеща. В съответствие с тогавашните международни потребности заводът произвеждал билкови лекарства, обработени екстракти от растения и синтетични продукти. Днес корпорацията има два завода - в Будапеща и в Дорог, и съвместни предприятия в Индия с "Теmida Medicare" и в Германия с "Helm AG". Продукцията й е на пазара в около 40 страни. През октомври 2010 г. "Гедеон Рихтер" придоби и 100% от швейцарската фармацевтична компания "Preglem".
Докато през ума ми преминава историята на унгарския фармацевтичен гигант, в София майката на Тодор, която е пенсионирана лекарка, започва по-рационално да намества фактите. Тодор е в Будапеща повече от 20 години, чувства се добре и почти се е натурализирал в тази страна. Здравеопазването в Унгария е напълно безплатно за осигурените, както е във всички страни на Евросъюза. Недопустимо е следователно твърдението, че трябвало да се плащат хиляди за операция! Нито един осигурен европеец, включително и унгарците, не доплащат нито стотинка за лечение, независимо от естеството и сложността на операцията...
В този момент й съобщавам, че съм говорил с "Гедеон Рихтер", че терористичният акт всъщност е "бомба" на телефонни терористи и измамници. Минути по-късно й се обажда и Тодор. Бил на съвещание, не можел да вдигне слушалката. Всичко е наред, нека бъде спокойна...
Майката се успокоява, но гражданският дълг на д-р Анчева, нека така да я наречем, не намира покой. Продължават да я тревожат фактите: как телефонните терористи са се добрали до действителни факти - че Тодор работи в Унгария и точно къде, че майка му е в София и т.н. Как са установили родствената им връзка, след като двамата са с различни имена? Как са стигнали до мобилния й телефонен номер? Има ли в тази история непозволено изтичане на лични данни, които би трябвало да са защитени от закона? Съучастват ли в това "изтичане" държавни служители и/или длъжностни лица? И въобще - прави ли нещо прокуратурата на България, за да защити правата и личните данни на гражданите от възможни престъпни посегателства, за които всекидневно е сезирана чрез десетките публикации в медиите?
Отговорът и аз го знам.