Текстилни реплики в арт гелерия НДК

Дочка Кисьова-Гогова 

На първи април, не на шега бе открита изложбата "Текстилни реплики" в Арт галерията в НДК, както ДУМА писа. Националният музей на българското изобразително изкуство, Съюзът на българските художници, секция "Текстил", и Националният дворец на културата са организатори на тази проява. Идеята за нея е провокирана от мисълта за взаимодействието между музея и съвременното изкуство и диалога между музейния експонат и творбата на съвременния художник. И тъй като наименованието е "Текстилни реплики", това е моята реплика към всички, които са на мнение, че текстилното изкуство в България не се развива.
То има свой път и посока на развитие, има и своя история, която тръгва от промишлеността, през гоблена и текстилната пластика, отделянето й от стената към триизмерното пластично произведение, напълно отделено в пространството, до текстилните инсталации днес. В тази поредица гобленът (стенният килим) - изключително ефектен като вид, заема особено място. Яркото му присъствие в творчеството на художниците у нас е свързано с времето, в което текстилното изкуство бележи своя апогей. Това са 70-те и 80-те години на миналия век, когато авторите демонстрират умението си да използват традиционни техники, материали, а също и колорит, който да звучи актуално, да говори на съвременен език. От този период са работите на едни от най-изявените автори, със свой принос в развитието му, чиито творби са сред най-ценното в колекцията на НМБИИ - М. Върбанов, М. Йосифова, Н. Стойкова, Цв. Петрова, Ил. Камбурова, М. Райнова, М. Калимерова, В. Овчаров, Е. Иконописова, Д. Балев, Вл. Овчаров, Ев. Пирева, М. Киркова и много други.
Сред тях името на проф. Марин Върбанов заема особено място. Всички, които творят в изкуството, в което живописта, графиката и скулптурата се превеждат на текстилен език, а цветът има живописни, графични и скулптурни внушения, малко или повече се докосват до него. Марин Върбанов е сред тези, които обучават студентите да правят живопис, графика и скулптура, видяна и пречупена през погледа на художника, усвоил езика на текстилната материя. Огромното дарование му позволява да обхване в творчеството си различни етапи от развитието на художествената тъкан, да прехвърли мост към бъдещото й развитие и да определи десетилетия напред нейната еволюция. Неговата работа в изложбата е доказателство за това, както и творбите на неговите ученици и на всички, които творят в изкуството на текстила.        
Днес работата в традиционна техника и материал е трудно и скъпо удоволствие. Авторите  показват идеите си с нетрадиционни техники и материали. Те представят вижданията си, като отправят своите текстилни реплики към творбите от музея и демонстрират идеи в неконвенционална посока. Художници в различна творческа възраст използват най-различни нетекстилни материи - хартия, полиетилен, метал, стъкло, камък и изненадват приятно със своите произведения. Сред тях са проф. А. Бояджиева, А. Маркаров, А. Маринова, Зл. Андреева, Цв. Явашева, М. Пъдева, Л. Димитрова, Н. Дечева, Я. Петкова и много други.