Там, където извира Дунав...
На това място можете да се почерпите с чаша кафе и парче от прочутата Шварцвалдска торта
/ брой: 238
Галина ДАНКОВА
Чудех се дали да не започна този пътепис от първия куплет на българската патриотична песен за Кораба "Радецки", в който бодро се припява, че "тих бял Дунав се вълнува, весело шуми. Бум!". Откровено казано, не знам защо поетът е решил да препише на реката нещо тъй несвойствено като вълнение... Вълнува се морето, океанът, евентуално узрелите жита в бригадирските песни или в краен случай влюбената душа на някоя провинциална поетеса. Да нарочиш една тъй величествена със спокойствието си река като Дунава да се вълнува е малко прекалено. Подозирам, че поетът е целял да върже римата на глагола "вълнува" с глагола "плува", въпреки че е правилно за един кораб е да се каже плава. Но стига сме му дирили кусури на класика. Става дума за реката.
Планината "Шварцвалд"
Дунав не е обикновена река. Да я смятаме просто за воден път, търговска и комуникационна артерия, или отходен канал, в какъвто за съжаление днес мнозина са се опитали да я превърнат, е опростенчество... Със своето мълчаливо достолепие тя е част от живата история на Европа, едно вечно присъствие, символ на могъщите стихии и непобедимостта на природата.
Някои смятат, че името на Дунав (Danivius) има келтски произход и означава "бърза вода". По римско време реката наравно с Рейн е била "гръбнака" на Европа. Освен, че е давала поминък и прехрана, тя е свързвала източната и западната част на империята - икономически и стратегически, е била естествената защита и граница между цивилизования свят и варварските племена.
Персонификация на река Дунав. Fontanna dei quatto fiumi на площад Навона в Рим.
През XVII век италианският скулптор Бернини, извайва прочутия Фонтан с четирите реки (Fontanna dei quatto fiumi) на площада Навона в Рим, където Дунав е изобразен като реката Бог от севера, заедно с великите реки от останалите посоки на света - Нил, Ганг и Рио де ла Плата.
Със своите 2857 км Дунав е втората най-дългата река в Европа (след Волга). Минава през 10 държави, между които, разбира се, и България. По бреговете й са разположени 3 милиона селища - градове, села и паланки. Между тях три столици - Виена, Будапеща и Букурещ - и още дузина големи и важни градове. В Дунава се вливат 32 големи реки, като между тях нашенските Янтра, Искър, а още и многобройни по-малки знайни и незнайни рекички и поточета.
Реката става плавателна от град Регенсбург, който се намира в Бавария. Там е първото голямо истинско пристанище. По горното течение плават само малки лодки и яхти, а съвсем най-горе, при изворите - патици и лебеди. Дунав сменя посоката, по която тече няколко пъти. Първо се промъква на североизток, после обръща на югоизток. Най-северната точка на реката се намира близо до споменатия вече Регенсбург, а най-южната у нас- при Свищов.
Изворите на Дунав се намират в планината Шварцвалд, на височина 1078 м над морското равнище. Ако искате да ги посетите, най-удобно е да пътувате с кола до градчето Донауешинген. Там се намира мястото, където се сливат водите на двата основни извора - Брег и Бригах. Каменна плоча с надпис ще ви ориентира откъде точно се смята, че започва реката. Наблизо има малък парк с красив дворец. Някога се е считало, че точно тук е изворът, затова мястото е оформено като красив архитектурен комплекс в романтичен стил, с шадраван и паметни плочи. От плочите ще научите, че мястото е било почетено от самият римски императпор Тиберий, който минавал в околността преди да завоюва Германия.
Ако искате да посетите същинския извор Брег, трябва да стигнете градчето Фуртванген и да продължите нагоре в планината към тъй нареченото Донауквеле (Donauquelle). Можете да стигнете до горе с кола. Има хубав асфалтиран път. Ако времето е прилично и краката ви държат здраво, можете да изкачите разстоянието и пеша. Преди да стигнете целта горе ще имате възможност да се порадвате на красиви пасторални гледки - крави, които кротко пасат тревица и подрънкват с хлопки, и още - къщи, построени в традиционния местен стил с масивни покриви. Приличат на гъби сърнели.
Изворът изглежда, както го виждате на снимката. Тънка струя, която по-нататък се превръща в огромна пълноводна река... Обикновено тук има много хора и, за да се доредите и да си направите снимка за спомен, се налага да чакате на опашка... Тук са построили няколко хижи, в които можете да пренощувате, да похапнете или да се почерпите с чаша кафе и парче от прочутата Шварцвалдска торта - с настърган шоколад и череши.
Заради извора на река Дунав, градчето Фуртванген минава за нещо като туристически център. През него минават доста хора от цял свят. Въпреки това то е запазило тихата и спокойна бюргерска атмосфера, типична за южните немски провинции. На пръв поглед Фуртванген е малко задрямал... Но всъщност си живее неговия си кротък живот. Цените на нощувките обаче си ги бива. Нормално е, щом има търсене, пък и в Германия почти навсякъде спането е скъпо.
Ако сте във Фуртванген, имате час и половина време и не знаете какво да го правите, можете да посетите Музея на часовниците, създаден заради регионалната традиция в часовникарството. Околността от векове се слави със своите прочуви майстори-часовникари. Евреите са донесли занаята навремето. Те държат и развиват няколко века наред това префинено занаятчийско изкуство. След Втората световна война, еврейските майстори вече ги няма, но идеята, че тук се правят най-изкусните стенни часовници с махало кукувички остава. В градчето има университет със специалност Фина механика и часовникарство, работилници и малки фабрики за изработка на традиционните местни часовници. Много магазинчета във Фуртванген и съседните селища предлагат часовниците като сувенир - богат избор от всевъзможни по вид, размери и цена.
Щом сте дошли да видите изворите на Дунав, няма начин как да пропуснете и най-високия в Германия водопад Триберг. Със своите 160 м, той криволичи надолу на 7 нива и е оформен като природен парк, на входа на който се къса билетче. Казват, че дори и през зимата водата тече и не замръзва. Беше валял дъжд последните дни и вероятно затова водите на водопада бяха жълти, разпенени, все едно ръждясали. В парка се влиза от няколко входа и заедно с билетите и сувенирите се продават пакетчета с фъстъци за катерички. Ние получихме безплатно от едно немско семейство. Майката ми бутна фъстъците в ръката недоизползваното пакетче и ме предупреди с разочарование в гласа, че катериците не били гладни.
- Вероятно от прехранване - заключи тя.
Откровено казано, много повече ми допада Хотнишкия водопад. Основно заради това, че е див и никой не се тълпи да го посещава. А по красота не отстъпва кой знае колко на Триберг.
Така или иначе, намирам изворите на Дунав за култово и магично място, достойно за поклонничество. Преди малко научих, че двама немци са изминали разстоянието от Извора до Делтата с водно колело и са поставили нещо като рекорд. Може би някой ден, живот и здраве, ще направя един пешеходен преход по поречието. Отнемало около два- три месеца, а може и едно цяло лято. Няма да съм със сигурност нито първата, нито последната. Но преживяването, убедена съм, ще е неповторимо...