БАН е на прага на световно откритие в ядрената енергия

"Особено внимание в момента се обръща на чистата енергия. А чистата енергия може да бъде не само типично зелената, но и ядрената. И тук бих искала да кажа, че в последно време институтите на БАН са на прага на световен пробив. Става дума за ядрен синтез, който е базиран не на класическите плазменни технологии, а на лазерни импулси с много висока честота, които се управляват и при които ядрената реакция е не с тежки ядра, а с леки ядра."
Това заяви член-кореспондент проф. Евелина Славчева, председател на БАН, в студиото на News.bg пред главния редактор Калоян Константинов. Тя допълни, че е осигурено финансиране, за да бъде повторен експериментът и да се потвърди откритието. Ако това се случи, "би било световно събитие в областта на ядрената енергия".
Славчева обясни на прост език, че традиционната атомна енергия произвежда отпадни продуки, които са изключително опасни и трябва да се съхраняват внимателно. При новия метод не се получават такива отпадъци. Откритието би позволило освен това да се създадат много по-малки и достъпни енергийни инсталации.
Тя дава пример и с друго откритие на БАН, което пряко кореспондира с нуждите на бизнеса и обществото, свързано с развитието на водородните технологии. При съхранението на водорода досега се е смятало, че абсорбирането на молекулата водород става върху едно активно място на повърхност. Експерименти са доказали, че две молекули могат да бъдат абсорбирани върху едно активно място. Ако това чисто теоретично откритие бъде приложено широко, би имало голямо влияние върху технологиите и живота ни.
Чл.-кор. Славчева изтъкна, че у нас често пъти липсва комуникация между науката и бизнеса, но това не се дължи само на Академията и университетите. На самата индустрия у нас сякаш й липсва културата на сътрудничество с науката, на задаването на задачи и финансирането им. Защото така се случват откритията: фирма или институция се сблъсква с проблем, финансира неговото решаване и се получава пробив. В противен случай често фундаменталната наука в името на науката се разминава с обществените ползи и нужди, което води и до финансови ограничения.
От своя страна, БАН се опитва да разреши тази пречка, като организира не само форуми и срещи с бизнеса, а директни посещения в конкретни предприятия, за да могат да установят контакт и разберат проблематиката пред дадения екип - и да работят заедно по отстраняването му.
В тази връзка председателката на БАН коментира и тъжната статистика на малкото млади хора в България, които се захващат с научна работа. Причините са слабото заплащане и остаряла материална база. От 2021 г. насам обаче се забелязва известно подобрение, след като стипендиите и заплатите в сектора бяха вдигнати, а последните 10 години инфраструктурата започна да се обновява.
Въпреки това инфлацията последните месеци е сериозна и стопява стойността на заплатите в Академията, като се очаква при новия бюджет да има вдигане на възнаграждението. Особено проблемно в момента то е спрямо техническите и експертните лица в институтите, не толкова при самите учени: "Например един сериозен микроскоп или друга апаратура изисква техник или специалист с висше образование, който е много ценен. Така че там е големият проблем."
Това е свързано и с намаляването на общия състав на БАН. През 2009-2010 г. Академията се е състояла от 7000 души, които преди това са наброявали 15 000. В момента вече са около 4700, като едва половината са академичен състав. "През 2025 година за първи път се наблюдава известно нарастване на броя на учените, т.е. хората, вземащи академична длъжност, стотина души в сравнение с предходната."
Оказва се обаче, че не само бизнесът не търси науката в страната за съвети, ами често пъти и управляващите. Проф. Славчева даде пример с разработването на стратегия за развитието на енергетиката в България преди 10 г., която обаче е била почти напълно пренебрегната. В момента БАН разработва актуализиран вариант с надеждата, че ще му се обърне внимание. Тя сподели със съжаление, че много от проблемите, които страната ни изпитва в момента, са били описани в документа и е било възможно да се избегнат, ако някое правителство се бе вслушало.

Нюз БГ, със съкращения