Тъга за Кукуш
Градът, в който са се родили българи патриоти като Гоце Делчев, Христо Смирненски и Тома Измирлиев...
/ брой: 154
Стигаме до Кукуш или Килкис, както днес се нарича градът, разположен на територията на Гърция, Егейска Македония. Той е център на Поленинска и Кукушка епархия на Гръцката православна църква. Това е следващата спирка от тазгодишната екскурзия на Славянското дружество в България по маршрута Струмица - Дойран - Кукуш, някогашни земи български.
Килкис се намира в близост до стария град и е заселен, най-вече от жители на околните български села, както и изселени от България и Източна Тракия гърци. През 1928 г. са известни 1679 бежански семейства. Днес в малкото, но оживено селище живеят около 23 хиляди жители, на пръв поглед безгрижно и спокойно.
Изгореният Кукуш
От сутринта глъч и музика от кафенета и закусвални разбуждат местните и гостите за новия ден. Може би навън е по-шумно от обичайно, защото днес е събота, пазарен ден. И търговците отрано са заели местата си на сергиите, които досущ приличат на нашенските, на софийския Женски пазар. Само че тук стоките някак си са по-подредени, а продавачите - по-вежливи и усмихнати. Улиците, макар и тесни, и стръмни, са натоварени от движение - колона от автомобили чака на червено, дузина други пък са спрени от двете страни на пътя, мотоциклети и мотопеди са паркирани до градинката с гълъбите. Там майки и бащи се наслаждават на слънчевото време, разговарят и четат вестници, докато децата им се забавляват на катерушките и бягат. Животът си тече нормално, съвременно, необременено... Нищо не напомня за някогашната история на града, за изгорения Кукуш, дал редица велики патриоти на България. Сто години по-късно няма и следа от последните събития, белязали и променили завинаги географията и историята на страната ни.
Езерото Керкини пленява от пръв поглед
Кукуш - един от най-чистите етнически градове - крепост на българщината, съществува до 1913 г. След това е опожарен и българското население напуска пределите му завинаги.
Когато селището е в рамките на Османската империя, тук се раждат и живеят бележити българи, сред които Гоце Делчев, Тома Измирлиев, Христо Смирненски, Александър и Константин от големия кукушки род Станишеви, Петър Дървингов, Димитър Влахов.
През първата половина на XVIII век Кукуш е село. В края на XIX, началото на XX век е голям почти чисто български град. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г., Кукуш е вписан като град с 1170 домакинства и 155 жители мюсюлмани, 5325 българи. Според Васил Кънчов през 1900 г. в селището живеят 7750 жители, от които 7000 българи и 750 турци. Целият град е под върховенството на Българската екзархия.
Тук има две основни и едно прогимназиално българско училище. Към 1912 г. са открити смесено трикласно училище, три основни смесени училища и две детски градини. Главен учител е Никола Хърлев, а освен него преподават Елена Кавракирова, Мария Измирлиева, Димитър Миладинов и др. По инициатива на граждани и с помощта на кметството е отворена българска болница с главен лекар Константин Станишев. През февруари 1913 г. в Кукушка околия под негово ръководство започва ваксинация срещу вариола. По това време има и българска католическа болница под върховния надзор на игумена на местния манастир Гюстав Мишел.
През Възраждането българите водят дълга борба срещу гръкоманите фанариоти. Те приемат върховенството на римския папа. Стават униати, за да принудят Цариградската Патриаршия да отстъпи и да изтегли владиката-българофоб. Униатското движение е форма на патриотизъм на македонските българи. Ход, който стряска Русия и принуждава подчинената й Цариградска Патриаршия да се примирява с назначаването на български владици в Македония.
Кукуш е освободен на 23 октомври 1912 г. от чети на Македоно-Одринското опълчение. Организирана е местна власт, която разоръжава турското население и реквизира храна за приближаващата Българска армия. В града се установява българска военноадминистративна управа, начело на Кукушка околия е назначен Тодор Александров.
През 1913 г. гръцката войска отмъщава на българите в Кукуш. Тя напада и напълно унищoжава града, който е опожарен до основи. Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна, шест воденици, манастирът "Свети Георги"...
Съдбовната битка при Кукуш е през лятото на 1913 г., в началото на Междусъюзническата война. Главните сили на гръцката армия нанасят поражение на части от българската Втора армия. Възползвайки се от прекъсването на офанзивата й два дни по-рано и от разпръснатото й разположение между Места и Вардар, на 19 юни гръцката армия атакува укрепленията около Кукуш и Лахна. Подстъпите към Кукуш, отбранявани от Втора бригада на Трета балканска дивизия, са нападнати от четири гръцки дивизии. Под заплахата да бъдат обградени, полковете на бригадата се оттеглят на главните си позиции на линията Янешево - Саръгьол - Шекерлия, образуваща полукръг около Кукуш. Там гръцкото настъпление е задържано до сутринта на 21 юни с помощта на подкрепления, прехвърлени от левия бряг на Струма. Българската отбрана е обхваната от изток, допълнително разстроена от гръцката артилерия, разположена пред Янешево. След неуспешен опит за контраатака, на 21 юни българите се изтеглят на север през Кукуш и Мутулово.
***
Отпътуваме към България край Дойранското езеро, южната страна на планината Беласица и езерото Керкини. Тук спираме замалко - гледката е възхитителна.
Езерото е разположено между планините Беласица и Круша, в северната част на Серското поле. Преди много години на мястото на езерото е имало блато, от което чрез човешка намеса изкуствено е образуван воден басейн след изграждането на съоръжение за напояване от река Струма. Керкини е важен резерват, включен в Рамсарската конвенция от 1974 г. Мястото е изключително красиво и с разнообразие на животинските видове. Най-ярките представители на птичия свят са фламингото и пеликаните. Езерото омайва освен с необятната си шир, обсипана с водни лилии, и с пищната си растителност, покрила щедро бреговете му. Туристите могат да поплават с лодки или да пояздят оседлан кон на фона на живописната природа.
Назад в миналото остава Кукуш.