Ценности
Сянка над бъдещето ни
Ботев, Левски или тотално объркване
/ брой: 195
Първо си помислих, че необичайните летни жеги тази година имат и особено неочакван ефект - в медийното пространство и сред сравнително малкото останали в столицата и градовете хора се спори да го има ли Ботев и Левски в учебните програми, или да ги "ревизираме" основно, за да влезем в крак с някакви изисквания за нов поглед върху толерантността и мултикултурното съжителство. Излизат наяве някакви проекти, на някакви специалисти, които цитират изрази на единствените останали все още неопетнени български символи, които можели да създадат противоречиви тълкувания и да наведат наши граждани с мюсюлманско вероизповедание до негативни помисли или отчуждение от държавността ни. Ти да видиш, както се казва днес.
Някъде в началото на промените ни остана идеята, че демокрацията няма как да се развива без съществуването на просветна система от ценности, и то европейски, а ако народът няма културни традиции и стабилна образователна система, той ще развива своите политически, икономически, културни, социални, религиозни и т.н. проекти не на базата на просвета и единение, а върху предразсъдъци, чужди внушения и интереси, анахронични възгледи. В крайна сметка се стига до нелоялност към държавата, а уважаването на принципите на правовата държава, образователните, просветни и религиозни ценности, които са нейни стълбове, се оказват не само излишни, но и за капак се получава поголовно раздразнение от
безпринципна толерантност и празно говорене
Защо сега, защо в период на криза, защо сред неизяснен атентат и безпаметно количество турски сериали по нашите национални медии, след като издигнахме толкова джамии по села и градове, каквито не е имало и по време на турското робство, т.е. при Османската империя, в чиито граници сме били, някой някъде решава, че Ботев, Левски, а защо не Иван Вазов и Славейкови са "предпоставка за дискриминация и насилие над турците"? Нерде Ямбол, нерде Стамбул! И тича министърът на образованието лично, по указание на премиера, да пояснява, че има някаква грешка, че не е точно така, че мислят по въпроса, че може само да се заменят в програмите някои от изучаваните творби с други на тези автори, че всичко е под контрол и си остава, както е било.
Не само не е под контрол, но и
пожарите не са само в горите
Някой прави археологически музей на открито в памет на Сюлейман Великолепни - онзи от турския сериал, който вече е предизвикал негативни реакции в балкански страни поради нееднозначно тълкуване на исторически факти. Друг "подгрява" с проекти за положителните тенденции в политиката на Османската империя през ХVIII и ХIХ век, трети подписва договори за съвместно реализиране на наша територия на нови многосерийни турски филми, но участието ни се свежда до няколко роли на провинциални актьори. А турският генерален консул в Пловдив официално нарича града "Фелибе". Както ние казваме Одрин, а не Едирне, впрочем. Но поне не сме консули. Кризата ли има и такъв психологически компонент, геополитиката ли се обърка нещо на Балканите, ние ли гледаме само магистрално, но мислещите хора у нас няма как да не си задават въпроси
защо и кому е изгодно това?
Разклаща се градена с десетилетия, мъчително, с чувство за баланс и с претенции за зачитане на традиции, онази спойка в нашата държава, която е приютила етноси с различна религиозна принадлежност, но всички родени тук и тук наследили деди и родова памет? Какво значи "да се преразгледа съдържанието на учебния материал и да се отстранят стереотипи", когато става дума за свети за българина имена? Политиците не разбраха ли най-сетне, че този ошашавен от усилия да оцелее народ просто няма за какво да се хване, няма вече идоли, няма вяра в думи като родолюбие, жертвоготовност в името на свобода и независимост и не му остана енергия дори за признателност към падналите мъченици в името на България? Точно сега да се поставя отново разделителна линия и да се насъсква битова омраза, да се вади "вода от девет кладенци", за да се внушава подозрение към съграждани с друго вероизповедание уж с цел да съхраним толерантността, не е в полза на държава и общество. Защото всички са изтръпнали след атентата и информациите за "спящи ислямистки клетки" на наша територия. Това е повече от достатъчно,
за да се взриви чувството за сигурност
с което живяхме десетилетия. И при всички случаи ще създаде условия за подозрение към съгражданите ни, с които живеем къща до къща и сме преживели заедно немалко мъка в името на изграждането на нашата България. Смятахме, че сме оставили в историята и учебниците онези страници от нашето съвместно съществуване, когато сме си причинявали страдания. И вече гледаме само напред, към отстояването на европейски правила и съхраняване на обичаи и традиции, които ще ни позволят да сме съпоставимо сравними с европейците. Вместо това получаваме през ден порции скандали, които засягат устоите на нацията. Може би, за да се стигне до такъв момент, за който ми разказа тези дни познат французин, роден в Египет. Странно, но посетил родната си страна след години и то точно след промените там, след събитията на т.нар. "арабска пролет". И бил смаян, че на улицата го спрели трима мъже, които направили забележка, че пуши там, а това било забранено от Корана. Както и наличието на отделни вагони в метрото, едни за мъжете, други за жените. Той не проумява
как се е стигнало до това в неговата родна страна
която помни като нормална държава. Не каза светска. Е, ние никога като народ не сме имали желание да имаме правила, които ограничават едни за сметка на други. И които изглеждат нелепи на фона на цивилизационните правила, които отстояваме след Освобождението. Пак цивилизация отстояваме, когато пазим паметта на тези, които са отдали живот и сърце за свободна, европейска България. Независимо от религия и възраст. Сега какво, и за това ли да правим референдум? Нима и тук не знаем предварително отговора? Тогава защо позволяват някой да разединява народа?
Казват, че Хамбург е първият германски град, който дал възможност тези дни на турските си граждани да празнуват своите религиозни празници, и то официално. Това са гастарбайтери, които винаги с едно око гледат към Турция и повечето дори не говорят добре немски. Какво общо има това с нашите условия, с нашите мюсюлмани, които ползват по закон същите права, както и останалите граждани на страната. И отдавна си празнуват празниците, които ценят и на които канят и нас, с другата вяра. Нашето мултикултурно общество няма общо и с мултиобществото на САЩ. Тогава защо трябва нелепо сами да наблягаме на измислени страхове за дискриминация? Важното е да живеем цивилизовано, в диалог. А ако някой чужд е решил да съдейства за такива смутове в обществото ни, и то с далечна цел,
моля държавата да си влезе в ролята
Народът ни и без това я гледа с подозрение в последните години. Време е тя поне да запази нашата сигурност и право да живеем заедно в мир и спокойствие. Впрочем това са го искали и Левски, и Ботев, и... цялата ни българска литература. Да си оставим историята такава, каквато е била. Нека учебниците ни възпитават и учат децата ни не само на четмо и писмо, а и да бъдат достойни българи. Можещи и знаещи, без значение на вероизповедание и етнос. Другото е или буря в чаша вода с непочтена цел, или експеримент с възможност за сянка над бъдещето ни.