Свян, срам, съвест...свършиха ли се?

Има чисти и свети човешки качества, които извисяват ЧОВЕКА като най-съвършеното същество на земята. Такива са свянът, срамът, съвестта, достойнството, благородството...Изчезнаха ли, свършиха ли се тези качества вече?
За жалост днес действителността ни е пълна с хорски действия, които всеки ден, всеки час ни доказват, че човекът се е променил коренно, че е се е превърнал в същество, което не е "венец на Природата", което все повече заприличва на озверено и свирепо животно, което е станало като ненаситна ламя. Може ли майки да задушават, убиват и захвърлят бебетата си? Може ли деца да бият до смърт майките си, да ги душат с голи ръце? Може ли да се изоставят стари родители и деди на произвола на Съдбата? Може ли за пет лева да бъдат изнасилвани, клани и убивани старите хора у нас? Това е жестоката, срамна и позорна наша действителност! Ние не се гледаме в очите, не се виждаме вече като хора, ние се мразим, ние се страхуваме един от друг!
Страховита стана у нас действителността. Но тя даже и не се забелязва от управниците ни. Не се вземат мерки да се въведе строг ред, да се елиминират тези, които вършат подобни нечовешки деяния. Ние се избиваме като животни в джунгла, в която властва правото на по-силния, на по-наглия, на по-жестокия. Затова у нас се засилиха и наводниха човешките страшни болести, като страхова невроза, депресия и други трудно лечими състояния.
Страдалец е днес българският народ! Болезнено страда, живее в ужас и страх от мига, който му носи неизвестност и несигурност. Ужас, неприязън, омраза, агресия - ето ги новите качества на човека, които дойдоха на мястото на светлите естествени човешки и красиви качества, като свян, срам, съвест, достойнство и благородство. Свободни сме били да пътуваме по света? Къде ще понесем страховете си? Къде ще скрием страшния си срам, че не почитаме и уважаваме близките си? Къде ще се денем от гузната си съвест, че ние не тачим най-близките си роднини, че не сме благодарни на род, родина, родители и деди? Можем ли да избягаме от себе си?
За какво ни са всичките свободи, предимства и достижения, които уж имаме от "новото време", когато ние сме оковани в собствените си страхове, когато сме пленници и страдалци на неизлечимите болести на века?
Боже, какви страшни въпроси роди това "ново време"! И това става в 21 век, когато научните и техническите познания и открития се множат, когато се тръби по цял свят за големи и велики достижения във всички области на икономическия и технологичния живот. Не изпадаме ли в най-страшните противоречия? Нали всичко се прави за човека? Но него го няма! Няма го такъв, който заслужава усилията на науката и икономиката!
Спешно се нуждаем от нови правила, закони и кодекси, които да определят човешкия морал, да регулират гражданското поведение, да узаконят действията на всекиго, за да има ред и сигурност в живота ни. Това е най-важната част от задълженията на управниците на държавата. Те са тези, които трябва да ни осигурят спокойствието, сигурността, надеждността, за да учим, работим и живеем както подобава на човешките същества в днешния ден!
Тези са спешните и наболелите въпроси, които трябва да се решават в нашия парламент, в нашето правителство. Омръзнаха ни кавгите, дрязгите и непрекъснатите караници на нашите депутати, шикалкавянията на кабинета на ГЕРБ! Опротивяха ни! Искаме от тях закони, правилници и уредби, с които да ни уредят живота! Искаме да ги видим, че работят за Отечеството си, за народа си! Искаме  да видим, че управниците ни мислят, милеят и действат, за да се подобри животът на българите, за да се върнат усмивките по лицата на отрудените хора, да се чуват смеховете и песните на децата ни!
Днес у нас е много тъжно! Навсякъде се настани тягостна и безнадеждна атмосфера, която всеки ден ни трови живота! И на фона на тази тъга никак, ама никак не съответствате вие, наши ръководители, със скъпите си показни и модерни тоалети, с недомислените или добре обмислените продажни проекти и намерения, с които разпродавате България! По-скромно, господа управници! Ние искаме от вас работа и достойнство! Може ли майката и бащата на нацията да са в противоречие със състоянието на своите деца и питомци? Управниците трябва да се съобразяват със състоянието на хората, които те ръководят, да споделят мъките на народа си, който те управляват! От свян, срам и съвест имате нужда и вие! От тези свети качества трябва да се ръководите и вие в живота и делата си! Ще доживеем ли такова време?