Свободата иска жертви

Понеже стана модерно всеки да казва какво ще окупира - кой дивана, кой телевизора или тоалетната, реших и аз да дам своя принос за българската рев-о-люция. Търся си стройна група маргинали, с които да окупирам средно голяма болница! Не искам много, само фоайето. За да не ме обвините в мракобесие, дори не държа да е това пред спешното.
Щом демокрацията означава да пречиш на останалите, мисля, че чрез болничната окупация ще постигна най-голям поразяващ ефект. Ама я искам държавна, щото частните институции си гонят интереса и знаят как да отстраняват натрапници! Само държавата стои и гледа безучастно как някой се разпорежда с имуществото й.
 Имам си и искане, с което да започна - Йоло Денев да стане президент. След това мисля да започна с реформи във всички сфери: Тангра - върховен бог на българите, Ивет Добромирова - всевиждащ пиар на републиката, Цецо Цветанов - главно ухо на страната, Бойко Борисов - капитан на всички национални отбори и т.н.
Сама не мога да се справя, а явно имам нужда от рамо, първите, към които ще се обърна за помощ, са петимата най-отявлени младежи, които крещяха "к**ви на Бойко" в университета онзи ден. Те хората си го имат патоса, гласовете са им силни, а и действат по команда. Идеални са за целта, особено предвид факта, че другите гръмогласни са ангажирани да ме конкурират с блокиране на университет.
Само някой да е посмял да ми попречи да окупирам болницата! Имам си право на изява, на глас! Пък това, че някой ще страда - свободата иска жертви. Не моята саможертва, разбира се.