Светослав Петров пред Efirbet: Бил съм във всякакви роли във футбола, но у нас нищо не е наред

Легендата на ЦСКА и настоящ наставник на тима на Септември до 19-годишна възраст, Светослав Петров, даде ексклузивно интервю за сайта Ефир бет com. Бившият халф сподели, че в момента е доволен от възможността да работи в юношеския футбол, тъй като само в него вижда място, на което ще му бъде позволено да работи спокойно. Той отличи и достойнствата на школата на Септември.

Петров обаче не пропусна да изтъкне тежкото положение в родния ни футбол. Бившият наставник на Добруджа разказа за огромните трудности, с които се е борил по време на престоя си там, както и за многото неизпълнени обещания. Според него обаче това е представителната картина за целия роден футбол. Бидейки минал през ролите на наставник на юноши и мъже, както и спортен и изпълнителен директор, Петров е категоричен, че на никое ниво футболът у нас не функционира правилно.

Здравейте, господин Петров! Измина една доста турбулентна година във футбола и за света като цяло. Как я оценихте в личен план?

В личен план я оценявам като добра година. Жив и здрав съм, а това е най-важното. Живея в хармония със себе си.

От известно време сте начело на тима на Септември София до 19-годишна възраст. Как се решихте на тази стъпка?

Смятам, че най-доброто място за мен в момента е именно свързано с подрастващи и се надявам да мога да бъда полезен с каквото мога. Септември е едно от местата в България, в има най-добри условия за работа с млади играчи и това е благодарение на усилията на господин Чандъров. Има изкуствени терени и естествени такива, така че изобщо не трябваше да се колебая кой знае колко, преди да приема.

От друга страна, обстановката в двете професионални дивизии у нас в момента не би ми предоставила спокойствието на работа. Прекалено много се залага на точкогонство, не искам да навлизам в детайли, защото мога да си навлека още проблеми. Залага се обаче на някакви футболисти, които са със съмнителни качества. Не се дават шансове на младите, с изключение на Септември, дублиращите отбори и Литекс. Смятам, че е по-добре да помогна на младите, защото с изключение на 2-3 отбора във Втора Лига всичко друго е напълно безсмислено.

През миналата година напуснахте родния си клуб Добруджа, след две силни години начело. Неясната ситуация в клуба ли Ви тласна към изхода?

Не, финансовите условия не бяха причината. На няколко пъти бяха говорил с ръководството и кмета на Добрич. Обещаваха се едни неща, започвахме и всичко се променяше на полусезона. Отидох там, докато Добруджа беше в Трета Лига и идеята беше да се качим в горната с максимално малък бюджет, след което да се утвърдим. Хората не вярваха с колко малко финанси постигнахме целта – сегашните лидери в Трета Лига имат много по-голям бюджет.

Влязохме във Втора Лига и започнаха едни обещания. Давах и доста пари от себе си и все още имам да вземам пари. Това обаче не е важното. Обещанията не се изпълниха, защото тази година се очакваше да се борим дори за efbet Лига, но целта изведнъж се промени. Отборът, който бях събрал, беше способен и смятам, че ако бях оставен да работя, щях да изградя боеспособен тим, можеше да се борим за челно място. Това обаче вече е минало.

Били сте част от някои от най-силните времена в историята на Добруджа, особено в края на миналия век. Болно ли Ви е за състоянието на отбора сега?

Ако не ми беше болно, нямаше да се върна 3 пъти, опитвайки се да опитам да подобря нещо. Много ми е болно, особено с оглед на факта, че семейството ми се е устроило в София и имах възможност да ги виждам рядко, а и трябваше да минавам по 500 километра често, за да го направя.

Проблемът е в управляващите, които са общо взето едни и също през последните години. Общинската власт и кметът също говорят неща, които не се случват после. Обещава се едно, после сгъваме по средата на кампанията. Ако бюджетът е 5 лева, нека бъде 5 лева до края, а не по някое време да стане 3.20, 2.60 и т.н. Ако се търсят резултати, то трябва да има планиране, а не да се мисли месец за месец.

Знаем, че за повечето отбори във Втора Лига финансите са деликатен въпрос. Има ли смисъл да има толкова много отбори във второто ниво, след като дори догодина се очаква да са 22 тимовете?

Може би е голяма и групата заради дублиращите отбори. Не мисля, че само по себе си това е проблем, но БФС знае още в началото на сезоните, че има отбори, които не се знае как ще завършат шампионата. Трябва да се завишат критериите за допускане до участие. Не да се дава право да играят клубове с огромни задължения, които не може да се избият. В тази насока трябва да се мисли.

Виждате в Лом, например, за хората е празник, когато дойдат отборите в града за мач. В това няма лошо, но трябва да се следят критериите, за да не се стига до такива ситуации.

Какво Ви е мнението за въвеждането на дублиращите тимове?

Един от основните проблеми у нас е преходът от юношески към мъжки футбол. Виждаме, че имаме много добри резултати при юношите. Видяхме и отборът на Данчо Петков, който победи Сърбия и Хърватия. Проблемът обаче идва при прехода, защото зачеркваме младите твърде скоро – след половин сезон или нещо такова. Разликата между юношески и мъжки футбол е огромна и няма как за 6 месеца да се направи прехода.

Адмирирам клубовете, които имат дублиращи отбори, но само с млади няма как да стане. Трябва да има сплав от опит и младост. Лудогорец го направиха и сега почти нямат опитни в дубъла, но резултатите им са отлични. Много харесвам работата на Тошко Живондов.

Да погледнем и към елита у нас. ЦСКА изглежда, че ще предизвика Лудогорец сериозно за шампионската титла. Вярвате ли, че може и да се сложи край на 10-годишната хегемония?

Мечтите са безплатни. Надявам се, тъй като ЦСКА не е бил толкова близко до Лудогорец, както е сега. Зависи от подготовката, от новите играчи в двата клуба, има и нов треньор в Лудогорец. ЦСКА обаче никога не е бил по-близо до първото място.

Играли сте под ръководството на Стойчо Младенов и сте запознат с неговите методи. С какво неговите отбори се отличават и каква аура носи той със себе си?

Едно от най-важните неща за един треньор е изграждането на дисциплина – на терена и извън него. Той винаги е показвал, че е много силен в това да изкара най-доброто от даден футболист. Има едно от най-важните качества – да накара играчите да се раздават до край.

Финалната стъпка в развитието на ЦСКА като клуб постояването на нов стадион ли е?

Абсолютно. Материалната база е сред най-големите проблеми у нас. Това може да се потвърди от Мъри Стоилов, който е бил на високо ниво в чужбина, както и много други играчи, които са се състезавали на високо ниво зад граница. Най-големият проблем са базите и стадионите. Всички са в лошо състояние, освен стадионът на Лудогорец. Четох, че националният стадион е сред топ 10 на най-лошите в Европа. С изключение на базите на ЦСКА, Лудогорец и Ботев Пловдив, във всички останали клубове няма къде да се тренира.

Оттам трябва да се започне. Клубове, които нямат условия, не трябва да се допускат. Има такива места като Радомир, където не може да се говори, че се играе професионален футбол. Нищо лично към клуба, но там стадионът и съблекалнята са в потресаващо състояние. Това важи и за някои отбори от efbet Лига. Трябва да се започне от условията.

Носи ли същият заряд първенството, с оглед на незавидното състояние на Левски в момента?

Ами не бих казал, че зарядът е по-малък. На последното дерби стадионът беше почти пълен. Левски и ЦСКА винаги ще са атрактивни. Особено с оглед на наличието на Мъри Стоилов, който повиши изключително много представянето на тима на терена. За нашите стандарти първенството е добро. Има и скучни мачове, но има и доста интересни.

Да завършим с националния отбор. Виждате ли някакъв смисъл от настоящия процес на подмладяване и смятате ли, че зад него стои реална идея за развитие на тима?

Според мен няма нищо планирано в БФС. Националният отбор е отражение на работата в родния футбол. Разбрах, че Ясен Петров ще остане начело на националния отбор. Това ще е поредното поколение, което изхабяваме. Трябва да си снижим критериите. Това са ни футболистите и трябва да приемем реалностите. Не може да очакваме с 1-2-ма играчи, които играят в големи първенства, а всички останали у нас, че можем да постигнем нещо сериозно. Само Георги Костадинов и примерно Петко Христов, който обаче не е толкова основен футболист, играят на добро ниво.

Преди известно време си направих труда да направя сравнение между това къде играят футболистите в сегашния отбор и къде играеха националните преди 10-15 години. Разликата е умопомрачителна. Говорим за Мариян Христов – шампион в Германия, Стилиян Петров – шампион на Шотландия, Бербатов, Мартин Петров, шампион на Турция и така. Нивото все повече се понижава и си измиваме ръцете с футболистите.

Нивото е много ниско и се крием само зад високопарни думи. Казва ни се, че нещо е добре, но с извинение, аз не го виждам – кое му е добре? Като гледаме резултатите очевидно нещата далеч не са добре.

Българските играчи продължават да се адаптират толкова трудно, когато излязат зад граница, което подкрепя думите Ви...

Така е. Наистина е необходима една сериозна реформа в родния футбол, защото от 10-11 години съм бил на всякакви позиции в структурата на футболните клубове – треньор на юноши, на мъже, спортен директор и др. и съм се сблъскал с всякакви трудности. Мога да ви кажа, че за мен нищо не е наред, за да чакаме резултати. Всичко е отражение на управлението.

И за финал, господин Петров – какво си пожелавате в личен и професионален план през тази година?

В личен план си пожелавам да сме живи и здрави аз и роднините ми и като цяло хората. Дано се възвърне малко добротата, защото напоследък напълно изчезна. Увълчихме се много, всеки мисли само за себе си и това не води до нищо добро.

За футбола е ясно. Ако не настъпи някаква промяна и за този национален отбор ще си говорим, че е бил много по-добър от следващите.