СВАЛЕТЕ ЗНАМЕНАТА! МИНАВА ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ - ПОБЕДИТЕЛЯТ ПРИ ДОЙРАН!

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Брат е на народния поет Иван Вазов и на генерал Георги Вазов. Когато през 1885 г. избухва Сръбско-българската война, едва 17-годишен, се явява пред наборната комисия, иска да бъде изпратен на фронта. Поради възрастта и поради това, че четирима от братята му вече са записани, не е приет, но твърдо решава да се посвети на военното дело.
На другата година е приет във Военното училище, което завършва с отличие. От 163-ма във випуска той е четвърти по успех и има право на избор къде да служи. Не го използва, не предпочита работа в Министерството или в Софийския гарнизон, а отива във Втори артилерийски полк в Шумен.
Кариерата на Владимир Вазов е само възходяща. През 1890 г. е произведен в чин поручик, а след две години повишава квалификацията си в гр. Есен, Германия. В 1894 г. вече е капитан, а след 5 години е изпратен на обучение в стрелковата артилерийска школа в Царское село край Санкт Петербург, Русия. Включен е в специална комисия за избор на скорострелни оръдия за българската артилерия, която през 1904 г. посещава Германия и Франция и там прави сравнителни изпитания. След две години става подполковник. Тогава е назначен за зам.-началник на откритата артилерийска школа в София. Занимава се с организаторска, ръководна и педагогическа дейност. Произведен е в чин полковник.
През 1912 г. се задава Балканската война. В България е обявена обща мобилизация. Войната е посрещната с желание и ентусиазъм от българите. Владимир Вазов записва в дневника си:
"Ние сме се готвили отдавна за тази война, сега трябва да покажем какво знаем и какво можем".
Той е командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия и участва в най-важните сражения на Македонския фронт. В Междусъюзническата война полковник Вазов отново е на фронта.
Владимир Вазов обаче жъне най-големите си успехи в пламъците на Първата световна война (1915-1918). Той не одобрява включването на България във войната на страната на Централните сили, но остава на поста си. В началото е назначен за командир на артилерийската бригада на Пета дунавска дивизия и взема участие в битките при Завоя на Черна. След като българското настъпление през 1915 г. е спряно на сръбско-гръцката граница по заповед на германското командване, българската войска минава в отбрана.
През август 1916 г. три френски дивизии и една английска предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от Втора българска тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август. Последват още 4 атаки, които успешно са отблъснати от Втора дивизия, подпомогната от Девета плевенска дивизия. Съглашенските войски отстъпват със значителни загуби.
Сраженията се възобновяват през 1917 г. Втора дивизия е заменена от Девета плевенска дивизия. На 1 март полковник Владимир Вазов е назначен за командир на Девета плевенска пехотна дивизия, дотогава командвана от генерал-майор Стефан Нерезов. Тя заема фронтовата линия от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Тук полковник Вазов записва една от най-блестящите страници в българската военна история.
Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и под влиянието на брат си генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение в укрепването на позицията с огневи точки и инженерни заграждения.
На 22 април Антантата провежда артилерийска подготовка, изстрелва 100 000 снаряда и минава в атака. Генерал Вазов отвръща с контраатака. Дал многобройни жертви, противникът е прогонен. През май отново атакува, но понася тежки загуби и се оттегля на изходни позиции. Само през септември 1917 г. англичаните дават над 10 хил. убити. За проявени големи командно-организационни качества в боевете, полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Най-силни и яростни са събитията през 1918 г. Генерал Вазов използва затишието на фронта през лятото на 1918 г. и доразвива Дойранския фронт във фортификационно отношение. Това е изключително важно, защото пробиването му открива за противника най-прекия път към долината на р. Вардар и към Солун.
Под негово ръководство са изградени 4 паралелни позиции в дълбочина, инженерно оборудвани с железобетонни бункери. Вазов хвърля близо 30 хил. бойци и офицери в невиждан труд. Подготвени са под земята бетонни и скални укрепления, които на места достигат до 17 м дълбочина, за да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел!
Войниците недоволстват, ругаят, докато всекидневно копаят. Но след няколко дни разбират колко прав е бил новият командир на дивизията. И ще избързам да кажа - след войната ген. Владимир Вазов често получава баници от Плевенско, Ловешко, Троянско и Свищовско. Изпращат ги жените на неговите войници в знак на благодарност, че е опазил мъжете им. Те пък, неговите бивши войници, му изпращат колети с ракия и мезета, че са се завърнали живи и здрави.
Под командването на генерал Джордж Милн през септември 1918 г. срещу дивизията на генерал Вазов са разположени 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и 1 гръцки конен полк. Съотношението е неколкократно по-голямо в полза на противника. Английският генерал Милн е решен на всяка цена да смаже българите и да напредне към Солун. Тогава генерал Вазов произнася слово пред подчинените му български офицери и войници, което завършва с думите:
"Трябва да победим или да умрем - друг избор няма!"
На 16 септември генерал Вазов лично обхожда позицията и дава последни наставления преди епичната битка. Същия ден противникът започва артилерийска подготовка. Боевете, които се водят на 16,17 и 18 септември 1918 г., са известни в българската военна история като "Дойранската епопея".
Само за три дни противникът изстрелва 350 000 снаряда, като част от тях са с бойни отровни вещества. Благодарение на блестящата подготовка жертвите от българска страна са... 9 души!
Отговорът на Плевенската дивизия е унищожителен. В спомените си генерал Милн пише:
"Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени!"
Следват няколко атаки, но българите не помръдват. На 19 септември английските тръбачи свирят отбой. Загубите на англичаните и гърците са огромни. В дневника си генерал Вазов пише:
"Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете".
Тактическият и инженерен гений на генерал Владимир Вазов и саможертвата на неговите подчинени извоюват една от най-славните победи на България. Разгромил противника, генерал Вазов иска разрешение от Генералния щаб в София да настъпи към Солун. Но отговорът е друг.
Същия ден става пробивът на Македонския фронт при Добро поле и започва пътя към Втората национална катастрофа. Наредено му е да оттегли дивизията. Непобедената дивизия на генерал Вазов е принудена да изостави непревзетата позиция.
По-късно Лойд Джордж, министър-председател на Обединеното кралство, ще запише:
"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!"
Тактиката и стратегията, които прилага генерал Вазов при Дойранската епопея, са високо оценени и изучавани в много военни академии по света. За генерал Владимир Вазов председателят на Британския легион майор Голтей казва:
"Той е един от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!"
С чин генерал-лейтенант през 1920 г. Владимир Вазов преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери. От 1926 г. е избран за кмет на София и със същото родолюбие превръща столицата в модерен град.
През 1936 г. организацията "Британски легион" провежда тържества в чест на победата на съглашенските войски през Първата световна война. Единствен поканен от противниковата страна (Тройният съюз) е българският генерал от запаса Владимир Вазов. Посрещнат е на гара Виктория в Лондон от кмета на столицата. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. На парада участвали 3000 запасни воини и 200 знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят при Дойран!"





Ген. Владимир Вазов награждава отличили се в боевете при Дойран български войници



Призив на ген. Вазов към българския народ за изграждане на паметник на героите от 9-а пехотна Плевенска дивизия



Със синовете си - също офицери