Човек носи своите мечти през целия си живот

МАРИЯ МУТАФЧИЕВА-МЕРИ е родена в Бургас. Завършва Математическата гимназия в града, а след това - славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски". От шестгодишна свири на пиано. През 1994 г., заедно с Мирослав Мутафчиев и Илиян Георгиев, създава групата "Мери бойс бенд", която веднага добива популярност в софийските клубове. Още първият им авторски албум "Непознати улици" бележи голям успех. Следват албумите "Само за теб", "Дългият път към дома", "Щастливи дни", както и много престижни награди и номинации. Мария е вокал, автор на музиката и текстовете на песните. Другите двама от обичаната петорка са: Дечо Мутафчиев и Иван Иванов.

- Мери, на 13 февруари отпразнувахте рожден ден - 31 години "Мери бойс бенд" с концерт в пълен клуб с пеещи и танцуващи приятели и фенове. Бяхте подбрали репертоар от песни за обич и приятелство, заедно с въздействаща мултимедия. Хората, изглежда, имат неистова нужда от споделени чувства, от радост и топлина. За вас какво беше усещането?
- Беше точно среща с приятели - хората, които ни обичат и подкрепят през годините. Надявам се, че си личеше, че и ние си ви обичаме - нашите хора, нашите съмишленици през всички тези 31 години. Радвахме се и си танцувахме всички, и си попяхме от сърце. Хубаво е, когато се събираме да засвидетелстваме обичта помежду си! Знаем, че през тези години някои от почитателите на "Мери бойс бенд" заживяха в чужбина. През тази година сме решили да навестим част от тях. И ние, като музиканти, изпълнители и хора, имаме нужда от тези зареждащи срещи на споделеност, радост и топлина.

- Вие сте авторка на текстовете - как се раждат такива песни: от щастие, от копнеж по нещо, което липсва, от тъга...
- Обичам хората, интелекта им, света им, смелите им мечти... Всъщност именно нашата мечтателност ни прави хора, хора с поглед в бъдещето, хора от бъдещето. Всеки човек носи своите мечти през целия си живот. Предполагам най-голямата, изначалната мечта за всеки творец е да промени света към по-добро, да го направи още по-красив, изпълнен със смисъл и съдържание... Вплитам своята мечта за доброто във всяка дума, която пиша, във всеки звук, който изпявам, в начина, по-който го изпявам. Създаването на песни е изключителна възможност за мен да достигна до съмишленици, до хора, които ще се припознаят в историите, които разказвам. И хората, от мое вдъхновение и главни герои в текстовете ми, са всъщност и главни адресати на творчеството ми. Сякаш кръгът се затваря. Взимам човешкото, хвърлям го в пространството, разпръсквам го в ефира... и търся своите хора.

- Днес, в стремежа да са космополитни и да стигат до по-широка и чуждестранна публика, много изпълнители пеят песните си на английски. Вие станахте популярни и повече от три десетилетия имате фенове от различни поколения с песни, предимно на български. 
- Българският език е единственият език, който владея до съвършенство и го използвам, както си искам - вая от него героите, които обитават света, в който ви каня с всяка своя песен. Той ми дава сила и цялата свобода да се развихря. Владея английски, полски и руски език. Изключително самокритичен човек съм и не съм доволна от произношението и изказа си, затова, дори и в разговори на тези езици, предпочитам да съм предимно добър слушател. Ако нямах тези си лични спирачки, сигурно бих писала и пяла по-смело, предимно на английски. 
Българите сме изключително малко хора. Ресурсът, който се хвърля за създаването, разпространението и цялостната реализация на една песен е толкова голям, че не се възвръща с и без това срамно ниското ниво на ротации на български песни в България и непроменените вече повече от 25 години тарифи за излъчване на звукозаписи в България. Нормално е в XXI век да живеят космополити, които, без значение в коя точка на света творят, да имат сходен стандарт и начин на живот. Не упреквам младите хора, че пишат и пеят на чужди езици. Бих ги упрекнала единствено, ако нямат достатъчно познания и бълват тъпотии.

- В днешно време не е лесно да се поддържа концертна и звукозаписна дейност, създаване на песни, турнета - всичко това струва пари. Как се справяте с финансирането? Смятате ли, че трябва да се преосмислят условията и възможностите за подкрепа на свободните артисти от държавата, за което тези дни различни културни институти и дейци разпространиха позиция?
- Каквото и да отговоря по тази тема, ще е клише. Тя наистина ме занимава и наистина не е лесно да оцелееш в корпоративния свят. И може би за всеки все някога идва повратният момент, в който решава да спре да се бори за място под Слънцето. И това ще е краят. Трудно е, изключително уморително е да балансираш между всички дейности, когато си всичко. И именно с този баланс е съизмерим успехът на всеки от "свободните артисти". Той е зависим от интелекта, личните качества и таланта на всеки отделен артист, разбира се. Държавата създава програми, с които подпомага дейността на "някои", въпросът е как се избират те. Обикновено тези програми са с утежнени механизми и се пускат без особена разгласа и разяснения... Разбираш за тях, чак когато са приключили и парите са разпределени.

- Представяте нова версия на една от най-любимите песни на "Мери бойс бенд" - "Парчета от мозайка". Как тя ще разкаже историята на онова момче и онова момиче?
- Да, редим отново "Парчета от мозайка". Всичко започна с едно писмо от Георги Стрезов. За него "Парчета от мозайка" бе най-любимата песен на "Мери бойс бенд" и той беше работил няколко месеца по оркестрацията й, за да я подари на своята съпруга в един важен за семейството им момент. Още щом чух предложението за новата версия на песента, му писах: "Хвърляш "Парчета от мозайка" в други хармонични пространства, наистина ме пренасяш в приказка..." Така започна нашето приятелство. Създадохме красива нова версия на "Парчета от мозайка", която едно влюбено момче подари на своето момиче и днес, 25 години по-късно, излиза с усещането за споделеност на цялата любов на света. В звукозаписа участват най-добрите класически оркестранти и солисти в България. Като гласове, освен мен, чувате Мирослав Мутафчиев, РИА и самия Георги Стрезов, който е и диригент на оркестъра. Видеото е изключително въздействащо и магично с всички тези талантливи прекрасни музиканти. Имаме и мейкинг, който пресъздава цялата атмосфера - от подредбата на студиото, пристигането и подготовката на действащите лица, детайли от самия звукозапис... Красива история, съвсем като "Дисни" продукция.
- По повод 30-годишния юбилей на "Мери бойс бенд" започнахте издаването на албумите на винил и четвъртата плоча - "Щастливи дни", бе представена и на концерта на 13 февруари. Винилът, класиката в звукозаписното изкуство, се завръща през последните години. 
- Да, "Мери бойс бенд" представи "Щастливи дни" на Петък, 13-и. Заиграхме се със суеверието. Време беше за четвърти винил на групата. Албумът "Щастливи дни" излезе на дългосвиреща грамофонна плоча в месеца на любовта - като красиво послание, споделена история, приятелски поздрав и искрено пожелание. Той включва 10 песни в добре познатата наша мелодична рок стилистика, със специално преработен звук, изцяло съобразен с високите критерии за издаване на плоча. Водеща отново е темата за любовта. Започнахме издаването на албумите си на винил през миналия февруари. Първи излезе "Само за теб", последван от "Дългият път към дома", "Непознати улици" и "Щастливи дни" сега. Това е много важно решение в историята на групата - оставяме музиката си на още един носител и се срещаме за първи път с почитатели, ценители, които слушат музика само на грамофони. Има уникални коментари... Някои хора наистина сега тепърва откриват "Мери бойс бенд" и са впечатлени от звука ни.

- Предстоят ви концерти на 6 юни във Виена и на 13 юни в Цюрих. Какъв сетлист подготвяте за тях, ще включите ли и нови песни?
- И за двата концерта се допитваме до публиката си там кои песни би желала да чуе. Ще има и нови песни, защото те последно са звучали, а хората в чужбина често слушат българско радио. Вече сме изнасяли концерт в Цюрих и беше изключително вълнуващо. Сега се връщаме там с мултимедиен спектакъл на 13 юни в същата зала - "Udiker-Huus Grosser Saal". Седмица по-рано сме във Виена, в "U4 Club". Имаме запитвания за още няколко града, които обмисляме. Хората, които са избрали да работят и живеят извън България, не могат да бъдат поставени под общ знаменател, но тези, които срещаме на концертите си там, са истински ценни българи - чувствителни, умни, сърдечни, уважителни, вдъхновяващи.
- През тази година ще се състои десетото издание на Националния литературен конкурс "Непознати улици" за ученици от VII до XII клас, който Вие организирате. В днешно време, когато голяма част от младите хора общуват чрез телефоните си и главно с емотикони, умеят ли да се изразяват и в стихове?  
- Горда съм, че създадох това "пространство за поезия на хората от бъдещето". В него могат да участват ученици от цяла България, от VII до XII клас включително. И през тази година изданието му започва на 1 октомври и нямам търпение отново да се срещна с интелигентните, талантливите и абсолютно очарователните деца на България. Да, има ги! Вярвам в таланта на младите хора, които и в XXI век създават поезия и споделят своите мисли с белия лист и със света! Любопитно ми е какво мислят, какво ги вълнува, как се изразяват, вървейки по "непознатите улици" на творчеството, и ги очаквам в Десетото издание на Националния поетичен конкурс "Непознати улици"!