Сцена без актьори

Новината за окончателното закриване на смолянския театър развълнува всички хора с отношение към културата, към традициите, към българското. Всеизвестно е гордото минало на театъра, който шест десетилетия е създавал стойностна култура, изграждал е качествени творци, спомагал е да има българска драматургия, възпитал е не едно поколение зрители, трупата му неуморно е обикаляла региона надлъж и нашир, за да могат жителите и на най-отдалечените селища да общуват с живото изкуство. Сигурно няма друг театър, който да е изиграл толкова значима роля за патриотичното възпитание, за приобщаването към изкуството на хората из целите Родопи, защитавайки името си Родопски драматичен театър.
От Министерството на културата направиха уточнението, че "сцена "Николай Хайтов" в Смолян, която досега беше под художественото управление на ДТ-Пловдив, не се закрива, а ще се управлява от община Смолян по нейно искане". В същото време от Пловдивския театър информираха, че са предложили работа на колегите си от Смолян, но само трима артисти са се съгласили да се преместят под тепетата. Останалите вероятно ще бъдат съкратени и ще се търсят други възможности за тях. Тогава какво всъщност представлява сцена "Николай Хайтов", която "не е закрита" - сцена без артисти? От общинската управа в Смолян съобщиха, че в една от залите на театъра през пролетта ще заработи модерно 3D кино. Това е чудесна новина, особено след като и там, както в много други градове, от години няма нито един киносалон. Но дали киното ще може да замени театъра? Дали ще замести потребностите на над 30-те хиляди жители на Смолян от живия контакт с българското изкуство? Театрите в други градове поставят пиеса след пиеса, привличат младежката публика, играят в училищата, претворяват българската и световната класика на сцената - интересно и ценно за учащите, правят спектакли за най-малките, осъществяват дори турнета из България. Разбира се, не без помощта на общините, на местни фирми и други културни институти, с които си сътрудничат.
Според плановете за бъдещия културен център "Николай Хайтов" в Смолян, в който ще се превърне театърът, в него се предвижда да заработи и театрална школа... в град без театрална трупа. Предстои Пловдивският театър да прехвърли на община Смолян всички движими вещи: технически средства, гардероб, реквизит и др. Може с тези вещи да се направи музей на театъра, та поне да остане нещо от миналата му слава.
Началото на края на смолянския театър бе поставено, когато през юли 2010 г. с министерско постановление бе решено да се "извършат преобразувания, чрез които да се постигне оптимизация и повишаване ефективността на дейността на новите структури и увеличаване публичния ефект от нея". Тогава Родопският драматичен театър бе слят с ДТ-Пловдив и се превърна в негова сцена на... 100 км разстояние. Група дейци на културата от Смолян възрази в открито писмо до министър Вежди Рашидов срещу закриването на единствения държавен културен институт в Смолянска област. Подписалите го изтъкваха като основна причина за засилилото се обезлюдяване на този край не само финансовата криза и безработицата, но и липсата на културна политика, която ощетява задоволяването на духовните потребности на родопчани. Без да се връщаме много назад, нека погледнем последните 20 години от съществуването на театъра: има редица постановки, награди и номинации от Съюза на артистите в България, на академия "Аскеер", на български театрални прегледи и фестивали, турнета и фестивални участия в Р Македония, Румъния, Австрия, Монголия, и още, и още...
Голямото театрално закриване вероятно ще продължи - благодарение на поредната реформа на ангро, която не прави разлика между отделните театри, реалните показатели и условия в съответното населено място. А някои общини ще продължат да се борят за театрите си и да ги поддържат живи, въпреки немотията и нуждата от пари във всички области. В противен случай - починът на сливането и ликвидирането може да доведе до това някой ден след нас да остане единствено културното наследство на траките...