Стресираща реалност
/ брой: 170
Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП, пред ТВ Европа крещеше с огромна ненавист и злобен поглед, че непременно трябвало да се събори паметникът на Тодор Живков, тъй като неговото съществуване било крайно обидно на фона на хилядите избити непосредствено след 9.ІХ.1944 г. Не чувствате ли, господине, че прекалявате, преувеличавате и преминавате всякакви морални граници? Още повече, че Тодор Живков пое властта в страната след историческия Априлски пленум. Не чувствате ли малко от малко срам на фона на стотиците хиляди антифашистки жертви, сред които 250-те детски от 2 до 17-годишна възраст, и то жестоки? Явно от бясната ви реваншистка мъст губите вече елементарно човешко достойнство. Що за класическо безсрамие. В никоя друга държава по света няма такива зверски антисоциалистически изяви като у нас. Дори в Германия, гнездото на зловещия фашизъм, нито в САЩ, нито в никоя друга държава по света. Аз съм била в Германия и с очите си съм видяла как се зачитат, уважават и опазват антифашистките символи. За срам и позор на вас и такива като вас. Но аз ви питам, ако имахте близки, малтретирани по този жесток фашистки начин, бихте ли приели спокойно и безобидно такова отношение? Аз за ваше сведение не бих. Моите родители бяха прескромни трудови хора, но се отвращаваха и възмущаваха, ненавиждайки и проклинайки тези, които биеха и пребиваха хората. Всекиму според делата, казва народната мъдрост.
Пенка Ненова, Казанлък