Страданието е жарава за душата...

Георги Н. Николов

В предговора към поредната си книга - "Едно цвете за вечността" (ИК "Титан"), авторката Живка Шамлиева, отбелязва, че "голяма част от повестта е плод на творческа фантазия, но паралелно с това има и исторически достоверни факти, които са вплетени в сюжетната тъкан". Накратко: в жестоката до абсурд Ленинградска блокада Андрей Николаев и Лидия преоткриват своята чиста любов. Прекъсната по-рано от чужда намеса и от последвалата Втора световна война. В боевете доброволецът Андрей, преподавател по пиано, губи крака си. Сред грохота на обсадения град косата на някогашната студентка побелява. Дъщеричката й Оля е изпепелена в бомбен кратер, а самата тя гасне от дистрофия. Но случайна среща в скривалището прави чудо. Двамата вплитат съдбите си пред олтара на предварително обречено от войната съществуване.
Красотата на чистите чувства, пеещи с искрена преданост, издига барикада пред грубата блокадна реалност. Превръща се в храм, извисен над оскотяването от глада. Далеч от взривовете. От воя на пикиращи самолети и труповете на невинни хора. Шамлиева е тънък психолог и внушенията й рисуват панорама на "невъзможна" нравствена трансформация в екстремни условия. В хаоса им инстинктът за самосъхранение отстъпва пред великото тайнство на любовта. Пред жертвената готовност да съхраниш крехката интимност с малкото оставащи сили. Да не допуснеш смъртта до обичния човек, преди да е целунала първо теб. Дарените мигове бъдеще на двамата щастливи страдалци постепенно гаснат по волята на скъперника-време. Но сред руините, мрака, стоицизма и обществената героика ще прозвучи Седмата симфония на Шостакович. Живи скелети в залата посрещат диригента Елиасберг, олюляващ се от немощ. Чудото на изкуството преражда оцелелите човеци в личности. Дарява им ореол на духовно безсмъртие, дори когато физическото "аз" се превръща в спомен.
"С тези звуци беше извезана раздиращата драма на собствения им живот, на народа им, на епохата. Това беше музика-съдба, музика-проклятие на човешкото мракобесие, но и музика-благослов на хуманизма... Тези звуци сякаш не бяха родени от земно вдъхновение. Те идваха от ада, минаваха през неговите преизподни, за да понесат слушателите към жадувания рай на мирното човешко щастие." После? Поредна бомбардировка убива Лидия. При вида на димящите руини Андрей получава сърдечен пристъп и умира. Последното, което вижда, е аленото цвете, оцеляло по чудо в саксия върху фасадата на бившия им дом. То ще живее, защото е символ на добрата безсмъртна вечност. Грееща в човешките сърца, в най-далечни краища на планетата. Символ на безкрайния кръговрат от лица, съдби и копнежи във времето и пространството, над които войната никога няма да получи власт...
Андрей и Лидия са централни персонажи в книгата. Образите им са предадени пестеливо в общия графичен рисунък на повествованието. Защото авторката поставя акцент върху психологията на своите герои. Те са убедителни и достоверни. Съвсем бегло се появяват и други типажи, за да подкрепят разсъжденията на Шамлиева за възвишеност и зло. За благородство и низост, за вечното и мимолетното в градацията от нравствени ценности. Повестта се откроява в общия поток на българското книгоиздаване. И съм убеден, че с художествените й достойнства трябва да се запознаят читателите не само у нас...